December 9th, 2008 by Steve Pavlina
Рецесията е може би най-добрия момент за стартиране на нов бизнес или за разширяване на съществуващ такъв. Също така и за напредване в кариерата. Знам, че звучи обратно на логиката, така че нека ви обясня.
Първо, медиите полудяват по време на рецесия. Превръщат парченце негативност в планина от песимизъм. Това прави хората финансови параноици. Заради такива нагласи в обществото, отделните хора са в постоянно очакване да се случи най-лошото.
Ако приемете да участвате в тази обществена истерия, и вие ставате жертва. Добре би било да промените честотата на приемника в главата си, за разкарате тази глупост (да не гледате телевизия също помага много), и да поддържате мисленето си рационално, тогава ще видите невероятно много възможности, появяващи се накъдето и да погледнете.
В такива времена хората се страхуват и започват да съкращават разходите си. Махат от живота си разни „напудрени” глупости. Спират да купуват неща, които не им трябват. Това причинява отлив на клиенти на някои бизнеси, особено на тези от тях, непредоставящи истинските неща, от които имаме нужда. Можем да живеем без нови кредитни карти и хибридни джипове за кратко. Всички тези несъществени неща могат да се отменят.
Освен това ставаме по-чувствителни към получаването на истински стойностни неща. Когато харчим пари, искаме да сме сигурни, че правим честна сделка. Като следствие от това, бизнесът, предоставящ истински стойностни неща може всъщност да се подобри по време на рецесията. Повече хора се тълпят пред такива бизнеси в тежки времена, докато клиентите на „напудрените” намаляват и намаляват...
В Щатите има много „напудрени” бизнеси. Много от тях са базирани на „муфтаджийска” умствена нагласа, опитващи се да извлекат стойност без в действителност честно да предоставят стойност за някого. Много от мъртвите или умиращи финансови компании са такива. Американската автомобилна индустрия, също влиза в тази категория, поне отчасти, заради създаването на нискокачествени продукти, от които хората наистина нямат нужда.
Глупавият подход към правенето на пари
Напоследък виждам много хора, някои от тях приятели, правещи глупости в опита си да печелят пари. Купуват си участие в разни куци програми за правене на пари, пропагандират никому ненужни схеми на Мулти Левъл Маркетинга и падат в жертва на измамниците.
Баналният модел е винаги един и същ – фокусират се върху опитите си да правят пари. Правят това свой най – голям приоритет. Постоянно мислят за това. Обаче биват подведени от формулата „правене на пари, без предоставяне на истинска ценност”, която е несъстоятелна.
В края на краищата, този вид неща се саморазрушават. Единственият начин за успех на такива начинания в дългосрочен аспект е да се намерят голямо количество мухльовци, които да бъдат измамени, за да се обогатите вие. Повечето хора имат силна морална съпротива срещу такива неща, затова не ги практикуват. Защото това не е пътят на изобилието в дългосрочен план. Това е път на оскъдица.
Изключения правят онези, които могат да пренебрегнат съвестта си, така че безскрупулността на маменето на хората да не бъде проблем. Но отново, това е доста рядко изключение. Повечето хора по-скоро биха живели оскъдно, но не биха целенасочено мамили хора за да напреднат, така че се задоволяват с минимума и се отказват от напредъка.
Умният подход за правене на пари
Има и умен подход, обаче.
Вместо да се фокусирате в правенето на повече пари, инвестирайте време и енергия в СЪЗДАВАНЕ И ДОСТАВЯНЕ НА ИСТИНСКА ЦЕННОСТ. Намерете начин да дадете на хората, това, което искат или от което имат нужда.
Обърнете внимание върху думите СЪЗДАВАМ и ПРЕДОСТАВЯМ.
Да създавате ценност означава да изразите уникалните си таланти и умения по начин, предоставящ полза на другите. Да предоставяте ценност означава да направите необходимото, за да могат хората да получат и да се възползват от ценността, която вие сте създали. Ако не постигнете и двете по някакъв начин, ще ви бъде трудно да генерирате постоянен доход, особено по време на рецесията. Ще ви обясня защо.
Ако само създавате ценност, но не я доставяте, то тя не бива получена от никой. Тогава как можете да получите в отговор друга ценност (например пари)? Срещам доста често този проблем с хора на изкуството – нереализирали се артисти, музиканти и писатели. Поради неуспеха си да положат тази ценност в ръцете на достатъчен брой хора, те просто изнемогват финансово, а това наранява и тяхната креативност.
Тъжното в цялата история е, че тези хора всъщност работеха много усърдно. Обаче изгубиха твърде много време в създаване, докато времето, отделено за предоставяне, не беше дори близо до достатъчното. Наблюдаваха как хора, които считаха за „преуморени коне”, се откъсваха далеч напред. Тези „преуморени коне” може да не са били толкова добри от креативна гледна точка, но поне скромно предоставят своята ценност в ръцете на хората, и хората са благодарни от работата им.
И аз самият минах по този път. В края на 90-те години банкрутирах, въпреки че работех много часове и създавах голямо количество ценност под формата на видео игри, които моята фирма създаваше. Проблемът ми беше, че не направих достатъчно, за да предоставя ценността, която бях създал. Разчитах на издатели да го направят, и поради милион причини някои видео игри така и не видяха бял свят. Ефекта от това бяха многогодишни усилия, хвърлени на вятъра, като изключим ценният опит, който получих. Така че знам накъде води този път, защото съм минал по него.
От друга страна, ако предоставяте ценност, която не сте създали, то вие предоставяте нечия друга ценност. В краткосрочен план, това не е ужасен подход, но е късогледо в дългосрочен аспект, ако това всичко, което правите. Няма нищо особено специално относно предоставяне продукта на някой друг. Всеки може да го направи. Всеки може да се запише в афилиейт програми или мулти левъл маркетинг или да стане препродавач. Ако това е за вас основното средство за създаването на доход, в дългосрочен план разулатът ви ще е крах. Колкото по-добре такава система работи за вас, толкова конкуренти ще привлечете в полето си на изява. Накрая всеки ще работи все по-усърдно и по-усърдно в името на изрезки и парченца. Това се случва през цялото време. Такава стратегия е особено слаба по време на рецесия, тъй като повече хора се обръщат към по-малко скъпите източници на същата ценност, която вие предоставяте, изстисквайки все повече и повече печалбата и тя става все по-тънка и по-тънка.
Блогърите падат в капан, преработвайки съдържанието на блога на някой друг, без да имат нещо наистина уникално или неустоимо да кажат. Година по-късно тяхната ниша е запълнена с конкуренти, правещи същото нещо. И едва ли някой печели сносен доход от това. Най-жизнеспособна стратегия в дългосрочен план е да създавате И да предоставяте ценност. Можете да забъркате и други стратегии заедно с тази, но тя трябва да е основният ви метод за генериране на доход. Ако сте добър в създаването и предоставянето на ценност, можете да си напишете собствен билет за където искате.
Избор на умствена нагласа
Знам, че мнозина се занимават с финансови предизвикателства в наши дни. Лас Вегас е Щатската столица на изтеклите ипотеки в момента. Познавам хора, изгубили домовете си. Виждам табели „собственост на банката” навсякъде. Ако в момента минавате през всичко това, напълно ви съчувствам. Както и да е, трябва да посоча, че моделът причиняващ всичко това е толкова ясен, че е абсурдно да го види човек как се разраства все повече и повече.
Най-общо, хората, които СЪЗДАВАТ и ПРЕДОСТАВЯТ ценност се справят добре. Всъщност бих казал, че повечето от тях се справят доста добре, и виждат, че доходите им се увеличават през този труден за другите период.
Хората, които НЕ СЪЗДАВАТ и НЕ ПРЕДОСТАВЯТ ценност виждат как финансите им прогресивно намаляват. Това панира мнозина от тях, така че те отиват дори още по-далече от създаване и предоставяне на ценност (преследвайки куци схеми за правене на пари), което само ускорява изпадането им в неплатежоспособност. Знам, че изглежда логично, че ако видите финансите ви да се влошават, трябва да се фокусирате всеотдайно върху опитите да правите пари, колкото е възможно по-бързо. Хората попадат в този капан постоянно. И на мен ми се случвало. Обаче това е абсолютно грешно решение. Знам, че това звучи анти-логично.
Правилната стратегия е тази, че когато почувствате влошаването на финансите си и искате да увеличите доходите си, трябва да се фокусирате върху СЪЗДАВАНЕ и ПРЕДОСТАВЯНЕ на повече ценност. Ако го правите, то вие правите точно това нещо, което ще генерира продължително във времето увеличение на приходите.
Какво са парите?
Парите са средство за размяна на ценност. Парите са това, което получавате в замяна на ценността, която създавате и предоставяте. Ако можете да увеличите размера на ценността, която създавате и предоставяте, тогава можете да увеличите размера на парите, които получавате. Ако обаче се опитате да увеличите количеството пари, без да увеличите размера на предоставената стойност, то вие се опитвате да размените нещо за нищо. Този подход е несъстоятелен и накрая ще рухне. Моля ви, не си губете времето така.
Всъщност, всичко това ми стана ясно точно по времето, когато обявих банкрут. Бях без пукната пара, но все пак намерих начин да фокусирам енергията си върху създаване и предоставяне на ценност, вместо да се опитвам да стържа пари оттук и оттам. За около шест месеца се възстанових, като финансовото ми състоние се подобряваше година след година. Стъпих на това поприще, където съм в момента, преди около 9 години и оттогава всяка година поддържам положителен приток на пари.
Знам, че когато сте в затруднено финансово положение, шест месеца може да изглеждат много време. Но няма значение дали ще ви отнеме няколко месеца или няколко години, за да изградите навика да създавате и предоставяте ценност. Това време така или иначе ще отмине, но този навик ще ви служи дълго време. Започвайте и бъдете търпеливи. Няма значение какво се случва с икономиката – ако продължавате да създавате и предоставяте нещо ценно за другите, ще се оправяте добре.
Година, която се помни
От финансова гледна точка, 2008 година беше най-добрата за нас с Ерин за всички времена. Ерин спечели шестцифрова сума през тази година. Очаквам 2009 да бъде дори по-добра за нас, независимо от случващото се с икономиката. Откъде знам ли? Ами това просто ще бъде още една година, през която да създаваме и предоставяме ценност за хората, добавяйки я към вече създадената.
Защо ние се радваме на увеличение, докато при много други нещата се влошават?
На първо място, помага ни това, че работим за себе си. Не съм бил назначаван на работа при някого от повече от 16 години. Много хора по погрешка приемат, че да бъдеш безработен е по-рискованият път, но в това няма никакъв смисъл. Много по-малко рисковано е да контролирате собствените си начини за произвеждане и доставяне на ценност, отколкото да бъдете пионка от някаква по-голяма машина. Без значение е колко зле е икономиката, нас с Ерин не могат да ни уволнят или съкратят. Така че, пътищата на нашите кариери се радват на много по-голяма стабилност.
Второ, докато другите затягат коланите и съкращават разходи, Ерин и аз фокусираме намерението си да изградим и донесем на хората ценното, от което те се нуждаят, нашите таланти. Начинът, по който го правим може да изглежда антилогичен на пръв поглед. Например, писах много за диети и здраве през тази година, споделяйки опита си по въпроса. Това може и да не ви изглежда много секси тема. Мнозина я намират за абсолютно безинтересна и предпочитат да пиша за други неща. Статиите ми, посветени на здравето, никога не са били кой знае колко успешни в сайтовете за социални контакти, така че в общия случай не генерират и голям трафик. Така или иначе, такива статии предоставят голяма полза на хора, които се интересуват от това. Много хора направиха значителни промени в начина си на живот след прочитането им, подобриха здравето си и/или се радваха на значителна загуба на тегло. За някои ползата беше невероятна. И дори на пръв поглед такъв сорт статии да не ви изглеждат твърде вълнуващи, те променят животите на хората. Очевидно е, че това не се отразява еднакво на всеки един поотделно, но няма проблем. Със сигурност правят голяма добрина. Предоставят ценност.
Много блогъри постват съдържание с намерението да получат нещо, например линкове, внимание или продажби. И аз съм правил някои от тези неща, но обикновено се въздържам от създаване на такова съдържание. Вместо това си напомням да остана фокусиран върху ползата, която нося на хората. Знам, че щом съм фокусиран върху това, останалото се нарежда от само себе си.
Това е пример за такава статия. Не написах всичко това, за да получа нещо от вас. Не очаквам и да направи голям удар. Знам това, заради обема й, много хора дори няма да си направят труда да я прочетат, но тя има потенциала да предизвика, макар и съвсем неуловими в началото, полезни промени. Може да донесе на някои прозрение за поемане по нов жизнен коловоз. Някой някъде ще извлече положителна полза от нея. Това е, което искам да постигна с тази статия. Да предам опита си на някого, който да я почувства като един вид окуражаване, че е поел в правилната посока. Не е толкова сложно. Концентрирането ми върху създаването и предоставянето ме вдъхновява да споделям, каквото съм научил, открито и честно, дори да е в противовес на мисленето на повечето хора. Знам, че такъв подход звучи прекалено опростен, но ако вникнете, ама наистина го проумеете, тогава наистина не е толкова трудно да генерирате добър доход.
Превръщане на ценността в приход
И така, как хората генерират доход от произвеждане и доставяне на ценност? Възможно ли е да се натъкнете на проблем в създаването и предоставянето на голяма стойност и да не правите пари от това?
Ето как работи.
Ако сте добър в създаването на нещо, което е в полза за хората, можете да се свържете с други хора, които са добри в доставянето му. Те доставят вашата ценност, като я продават, и ви плащат възнаграждение, комисионна или лицензна такса.
Например, Hay House (моите издатели) ми предложиха сделка тази година, и аз написах книга, озаглавена Personal Development for Smart People „(Личностно развитие за интелигентни хора”), която беше публикувана пре септември. Получих аванс за тази книга, а освен това получавам и текущо възнаграждение, базирано на продажбите. Може дори да получавам комисионна за тази книга до края на живота си, особено след като съдържанието й не се влияе от времето. Освен това, да пишеш книга води след себе си и други възможности, като платени участия като говорител. И така, в този случай аз създадох ценността – книгата, но други я предоставят.
Сега, да предположим, че сте добри в доставянето на ценността. В този случай можете да генерирате доход, привличайки ценността на други хора към вашата система за доставяне. Например, блогът ми е великолепен в предоставянето на ценност. Той е много ефикасно средство за това. Но, тъй като раздавам ценното, което създавам безплатно, той не генерира доход по директен начин. Обаче мога да генерирам голям приход, промотирайки продукти, които харесвам, създадени от други хора. След което разделам печалбата от продажбите със собственика на продукта. Печеля шестцифрена сума годишно, правейки точно това. Създателите на продукта идват сами при мен. Имам повече предложения за такива продукти, отколкото мога да поема. Не се изисква много работа, за да го направите. Щом веднъж имате система за доставяне на ценност, можете да включите в нея ценността, създадена от друг и да генерирате добър доход.
Ако разполагате с начини да създавате И да предоставяте голяма полза, ще имате абсурдно много възможности. Първо, можете да включите своята ценност в други системи за предоставянето й, печелейки комисионни в продължение на години. Това е лесен допълнителен доход. Аз все още получавам чекове за сделки, сключени преди години.
На второ място, можете да включите креативната ценност на други хора в своята система за предоставяне. Плащате им комисионна от продажбите или те ви плащат като на филиал или съдружник. И пак създавате един доход, продължаващ във времето. Докато внимавате при селектирането на продуктите, които промотирате и давате най-доброто от себе си да убедите потенциалните клиенти, че тези продукти предлагат голяма полза, всеки е щастлив и всеки печели.
Трето, можете да включите своята ценност в своята собствена система за предоставяне. Странно е, че това все още не съм го правил с блога си, въпреки че го правех през цялото време в бизнеса си с видео игри. Това е нещо, което съм склонен да изследвам през 2009 година. Това просто означава, че мога да създавам и продавам продуктите си директно. Мнозина други блогъри вече го правят с голям успех, издавайки електронни книги, аудио програми, дивиди и т.н. Произвеждат ценност и я продават директно на посетителите си.
Голям пай от дохода ми през 2008 година беше от работа, която извърших през предходната година. Можех да не работя през цялата 2009 година и пак да имам доход. Хубаво е да сте в такова положение. Обаче не е случайност. Преди години реших, че искам точно по такъв начин да настроя финансовия си живот, след което се фокусирах в създаването на ценност и предоставянето й, за да го накарам да проработи. Няма причина да не можете да използвате същата стратегия. Не съм я патентовал. :-)
Избягвайте разсейването
Щом веднъж развиете навик за създаване и предоставяне на ценност, е доста трудно да се провалите. Но, така или иначе, е много лесно да се разсеете и разконцентрирате по пътя. Това е най-голямото ви препятствие.
Не позволявайте да станете жертва на разни схеми за правене на пари, които ще срещнете. Да станете жертва на работа, където да търгувате своето време срещу долари е също толкова лошо. Тези неща трябва да се избягват с всички възможни начини. Трябва да останете фокусирани върху основната си задача – създаване и доставяне на ценност. Всичко, което ви разсейва от нея, трябва да се счита за разход, пречка или чисто зло. Това е много важно, но повечето хора просто не проумяват колко важно всъщност е. За щастие работата е лесен за разрешение проблем. Ако имате работа, просто спрете да ходите. Останалото ще се нареди от само себе си. Много скоро след това ще почувствате мотивация и желание да произведете и предоставите нещо ценно, особено ако обичате да се храните. Истинските възможности са базирани на производството и/или доставянето на ценност. Ако видите нещо, изглеждащо като добра възможност, което не изисква от вас да създадете ценност, не изисква от вас и да доставите ценност, тогава това не е възможност. Това е тотална загуба на вашето време.
Производството и доставката на ценност по-трудно ли е от намирането на работа?
Бих казал не, абсолютно не. Обикновено, ходейки на работа вие все пак трябва да доставите някаква форма на ценност, но остатъчната полза, която произвеждате се превръща в полза за някой друг. Така че вие вече правите повечето от онова, което трябва да се направи, но не се радвате на печалба. В дългосрочен план, ако имате работа вероятно ще трябва да работите много по-усърдно, но болшинството от облагата ще отиде при друг. От една страна това е щедро, но от друга – глупаво
Мога да започна работа като писател и да получавам пари за всяка дума, която напиша. Обаче в такъв случай, някой друг притежава трудът ми, и комисионните от продажби отиват при него. В противовес на това, мога да напиша статии за своя собствен уебсайт и да запазя свободата някой ден да препубликувам написаното в книга, да ги използвам за генериране на трафик (а оттам и приход), да предоставя лицензи за публикуването им, да ги използвам за промотиране на книгата си и т.н. Правилната стратегия наистина не изисква да сте връх на интелекта. Да се опитвате да печелите пари само по себе си, разсейва. Когато се фокусирате върху правене на пари, твърде много неща привличат погледа ви. Ще бягате насам-натам като пиле с отрязана глава, преследвайки всякакъв вид неща, които само изглеждат като възможности, но всъщност не са. Ще изгубите много време и енергия, ако преследвате парите. По-просто е да се фокусирате върху това как да произведете и предоставите ценност.
Докато се занимавате с правилните неща, можете да бъдете открит и честен за това, което правите. Изразходвате повечето си време да правите неща, които ви радват по естествен начин. Приятно е да шлифовате уменията и талантите си за неща, които обичате, независимо с какво точно се занимавате: с писане на статии, с композиране на музика или със засаждане на градини, няма никакво значение. Много по-трудно е да вършите скучна, некреативна работа ден след ден. Хубаво е да споделяте своите ценности с другите и да видите с очите си, че носите положителна промяна в живота им.
В живота има нещо повече от пари
Помня конференцията през 2004 година, където говореше д-р Уейн Дайър. Той сподели, че хора идват при него и му казват,
„Знаете ли, много хора биха казали, че правите много пари.”
Отговорът на д-р Дайър беше, „Те биха били прави”
Причината да го сподели беше някъде между редовете: „Не е моя вината! Просто продължавам да правя това, което правя, и винаги има голямо изобилие.” По онова време беше трудно за мен да осъзная такава нагласа. Изглеждаше ми малко прекалено нереалистична и необикновена. Но, все още се чудя, какво ли би било да живееш на това ниво, където можеш да приемеш за даденост изобилието и то да се прояви за теб. Без борба и безсънни нощи. Отне ми няколко години, но успях да разбера този вид умствена нагласа. Бих казал, обаче, че не става въпрос за нагласата сама по себе си. Много се съмнявам, че д-р Дайър е фокусирал вниманието си в опити да прави пари. Мисля, че фокусът му е другаде, а именно – да доведе до успешен завършек материала, който пише. И точно там би трябвало да бъде. Бидейки автор на повече от две дузини книги, може да се каже, че д-р Дайър е възприел концепцията за създаване и предоставяне на ценност.
Нагласата на съзнанието за изобилие може да ви звучи дразнещо, ако изпитвате финансови ограничения в момента. Съгласен съм с вас абсолютно. Преживял съм го и съм сигурен, че бих бил също така раздразнен, ако някой ми беше казал нещо такова преди време. Решително бих казал тогава, че да правиш пари НЕ е лесно, защото опитах много упорито да го направя и преживях пълен крах. По ирония, големият проблем беше, че фокусирайки се върху парите, правех огромна грешка.
Ключът е към какво фокусирате внимането си. Ако се фокусирате върху парите, мога да ви гарантирам, че ще имате дълъг и труден път пред вас, изпълнен с разочарования и несгоди. Ако наистина парите са това, което търсите, на добър час. Всичко, което ще направите е да жертвате повече и повече енергия и ще се озовете в доста празен и повърхностен живот.
Друг порочен начин на мисленее да се фокусирате върху привличане на финансово изобилие. Ораторите на Закона на привличането често представят това като добра идея. И аз някога мислех същото. Сега разбирам, че това е път без изход. Защото, и в това е иронията, за да се радвате на финансово изобилие, трябва да мислите за парите, колкото се може по-малко.
Знам, че звучи сякаш фокусирането върху парите е правилно. Но ви уверявам, че не е. Ако искате да ви отнеме няколко години да осъзнаете това по трудния начин, както аз, няма проблем. Но ще бъдете наистина ядосан, че сте могли да избегнете всичките тези неприятности, ако бяхте позволили на идеите да се потопят по-дълбоко в съзнанието ви. Надявам се, че накакси това, което казвам, ще ви порази с логиката си.
Опитайте да признаете за истина, че фокусирането върху СЪЗДАВАНЕТО и ПРЕДОСТАВЯНЕТО на ценност е по-умният и по-смислен подход към дълготрайно финансово изобилие. В началото може да сте малко бавни, но накрая ще научите как да бъдете по-добър и в двата аспекта на пъзела.
Хубавото на това да имате пари е, че можете напълно да ги игнорирате. Можете да се концентрирате в правене на по-важни, по-интересни и по-забавни неща. Забавното е, че този вид фокусиране е всъщност нещото, което поражда финансовото изобилие. После осъзнавате, че никога не сте имали нужда от пари. Просто имахте нужда от смелост да тръгнете след мечтите си с пълен напред, дори и когато сте без пукната пара. Имахте нужда да спрете да се криете зад липсата на пари, опитвайки се да намерите оправдание защо не се радвате на добър живот.
Ако аз можах да науча и приложа този урок, когато банкрутирах у имах по-малко от $100 в банката, със сигурност и вие можете да го приложите днес. Научих, че бих могъл да създавам и предоставям ценност дори когато нямам никакви пари. Запомнете, че не беше най-великата ценност на света, но поне беше нещо. Фокусирах се в създаване на нещо, което ще се хареса на хората. После го предадох в ръцете им и се погрижих да му се наслаждават. Това беше проста видео игра. Днес правя до голяма степен същото нещо, блогирайки. Съдържанието е различно, но стратегията като цяло е същата.
Частта с ДОСТАВЯНЕТО не бива да е сложна. Ако просто създадете нещо и го споделите онлайн, хората ще го разпространят, ако го харесват.
Ако в течение на месеци и месеци сте създавали ценност, и не сте могли да генерирате голям интерес от другите, това би трябвало да ви каже, че грешките са от страна на креативността. Изводът е, че хората не ги е грижа какво произвеждате. Мислите си, че създавате ценност, но светът казва, „Не е достатъчно добро; не ни трябва или нямаме нужда от това”. Така че, трябва да приемете този извод и да го използвате, за да се подобрите. Нека това ви окуражи да се вгледате в себе си по-дълбоко, за да бъдете по-оригинални и автентични. Станете по-истински и по-малко фалшиви и неискрени. Продължете да работите с идеята да станете по-изразителен творец, докато започнат да ви забелязват.
А икономиката?
Аз лично мисля, че икономическите рецесии, включително и настоящата, са нещо добро. Рецесиите спомагат за нокаутирането на долнокачествени компании, не създаващи и не доставящи полза за хората. Много други компании се справяха доста добре до едно време, но не успяха да поддържат ритъма. С промяната в ценностите на хората, и нашите компании трябва да се променят. Онези от тях, които не го правят заслужават да изчезнат. Те ще бъдат заменени от такива с по-добро усещане за настоящите нужди и желания на хората. Компании, които просто „не го схващат”, биват заменени от такива, които „схващат”.
Кариера, отдадена на стойностните неща
Как да разберете дали създавате и предоставяте нещо истинско ценно?
Запитайте се, „Ако спра да правя, това, което правя, кой ще го е грижа? Кой ще възрази на висок глас? Кой би се разбунтувал? Хората ще забележат, ако внезапно спрете да произвеждате и доставяте истинска ценност. Тях определено ги е грижа. Вашият принос сериозно ще им липсва. Такива хора може дори да не приемат вашата ценност директно от вас, особено ако вашият принос остава някакси анонимен, но скоро ще забележат, че нещо важно липсва в живота им. Дори да не знаят името ви, преустановяването на ползата, която са получавали от вас ще има определен ефект.
Ако, обаче, едва ли някой го е грижа, че сте спрели, това трябва да ви говори нещо. Означава че хората не оценяват резултата от вашата креативност. Това, което правите е или ненужно или лесно заменимо. Когато започнете да чувате едва доловимият си вътрешен глас, нашепващ ви „Това е напълно погрешно.”, осъзнайте, че все още е възможно да имате живот, пълен с радост, свобода и задоволство, да правите пари и да не гладувате. Но, за да получите всичко това, трябва да се фокусирате върху нещо, което наистина има значение. Трябва да изчистите главата си от всичките условности на обществото и да спрете да правите, това, което всички правят.
Започнете да живеете като съзнателно човешко същество. Фокусирайте се върху всекидневното изразяване на креативността си. Спрете да мислите толкова много за правене на пари, като вместо това се социализирайте с хора, споделяйки с тях това, което създавате.
Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Създаване и предоставяне. Това е мантрата за вас, хората, желаещи да допринасят! Правилният фокус за финансово изобилие е толкова елементарен, че чак е абсурдно. Вие го учихте в детската градина:
Вие: „Ей, виж картината, която нарисувах!” (Създаване на ценност)
Възрастен: „Ооо! Прекрасна е! Караш ме да се чувствам щастлив(а)!” (Получаване на ценност).
Край на историята! Ето колко е просто!
Пет-годишният ми син и осем-годишната ми дъщеря до голяма степен са го осъзнали. Ако продължават да правят това, което по природа обичат да правят, ще могат и те да се радват на финансово изобилие като възрастни. Работата ми като родител не е толкова да им преподавам нещо в тази област, а да предотвратя промиването на мозъците им, поради което да започнат да мислят като "другите".
Отне ми около пет часа да напиша и редактирам тази статия от около 6000 думи. Дори не бях планирал да пиша днес. Но бях въодушевен от една идея, така че седнах и написах всичко това без да ставам. Инвестицията ми от време и енергия, от гледна точка на креативността, беше фиксирана. Обаче, тя ще продължава предоставянето на ценността на хората още много години. Това е една добра инвестиция, нали?
За мен няма значение, дали тази статия генерира доход, или не. Не мисля за нея по този начин. Знам само, че ако продължавам да създавам и предоставям ценност, ще продължавам да се радвам на финансово изобилие. Парите всъщност не съществуват. Не те би трябвало да мотивират действие, нито пък да служат за отплата. Те са само нещо, което се оттегля на заден план, докато истинският живот се разтваря.
Бих се радвал, ако и вие можете да се наслаждавате на ползата от всичко това, ако то е нещо, което ви привлича. Всичко започва с избора върху какво да насочите вниманието си. Колкото повече подобрявате своя собствен начин на себеизразяване и го направите достъпен за хората, толкова по-малко ще се безпокоите за парите.
Иронията е, че вероятно това си казвате, че ще направите, когато най-накрая имате достатъчно пари, но този вид мислене е капан, който само ще ви държи с вързани ръце. Начинът, по който бихте живели ако/когато се радвате на финансово изобилие, е точно начинът, по който трябва да започнете да живеете сега, това е самата стратегия на изобилието, което търсите. Вие просто имате нужда от кураж да започнете да изразявате истинското си аз, съобразно условията, в които се намирате в точно този момент.
Тази статия претърпя много обрати, може би доста се разминах с оригиналното заглавие. Обаче някакси вярвам, че все още пасва.
Място за споделяне на идеи за изграждането на личността, за самоусъвършенстването и за волята ни да бъдем каквито смятаме за правилно!
петък, 17 декември 2010 г.
сряда, 15 декември 2010 г.
Да успееш, подпомагайки успеха на другите
February 19th, 2009 by Steve Pavlina
Какво мислите за разните там гурута, занимаваши се със самопомощ, които постигат успех (финансов или друг), чрез работата им като гуру по самопомощ?
Какво можем да кажем за говорител на тема „мотивация”, който говори за успеха, но чийто най-голям успех е да бъде успешен в говоренето относно успеха?
Аз не виждам проблем в това, поне докато говорителя е честен.
Проблемите идват, когато говорителя се преструва на нещо, което не е, като например да твърди, че е милионер от предния си бизнес, който всъщност е бил финансова катастрофа, докато жъне огромни печалби от книги и семинари, които учат хората как да забогатеят.
Вярвам, че е прекрасно да имаш бизнес, базиран на помагането на хората, дори и този, който има такъв повторяем модел като „да помагаш на хората да помагат на други по същия начин, по който ти им помагаш”. Ако съществува търсене на такъв вид труд и той наистина има полза за хората, тогава това е един идеално приемлив бизнес модел. Всъщност, мисля, че това е един от по-интелигентните бизнес модели на разположение. Защо да не помагате на себе си, помагайки на другите?
Имах бизнес с видео игри в продължение на повече от десет години и се радвах на някакъв успех. Можех да продължа да го развивам, но нещо забавно се случи по пътя. Започнах да пиша статии, за да помагам на другите независими програмисти, и за период от няколко години, статиите ми станаха по-популярни от видео игрите, които правех. В дългосрочен аспект, имах голямо влияние върху хората, учейки ги как да управляват бизнес като моят, нямайки предвид своя собствен бизнес. Като резултат от статиите, които написах бяха създадени по-креативни игри, повечето от които аз не бих могъл да създам в собствената си компютърна компания.
Когато започнах да пиша статии, чиито теми вече не бяха ограничени само за програмиране на софтуер, а поставяха въпроси, като определяне на цели и продуктивност, влиянието ми се разшири още повече. Скоро след това, потребители посещаваха уебсайта ми за игри, само за да четат стаитите. Да се опитвам да продавам видео игри на тези посетители нямаше никакъв смисъл, тъй като повечето от тях дори не се интересуваха от такива неща.
В края на краищата осъзнах, че мога да предоставя по-добра услуга (и фактически да изградя по-добър бизнес) чрез писане на повече статии вместо създаване на повече игри. Вече нямаше смисъл да продължавам да се занимавам с видео игри, когато всички тези хора посещаваха уебсайта ми, търсейки съвет за развитие на личността.
По това време беше трудно да проумея какво точно се случва. Отначало счетох непланираната промяна в демографията на посетителите ми като леко дразнещ проблем. Мислех си, че вероятно ще трябва да спра постването на нови статии на този сайт. Но накрая проумях, че това е златна възможност. Ако можех да привлека хора, интересуващи се от личностно израстване към един сайт за видео игри, представете си какво можех да постигна със сайт, фокусиран върху развитието на личността.
В началото ми беше трудно да вляза в ролята на учител. Постоянно си мислех за този израз: „Тези, които го могат, го правят. Тези, които не го могат, преподават.” Изобщо не ми помогна и факта, че много от моите приятели и партньори в геймърския бизнес реагираха по подобен начин, когато ги информирах за желанието си да започна бизнес, посветен на развитието на личността и да се пенсионирам от гейм индустрията.
Обаче не си промених решението. Търсенето беше твърде голямо, за да бъде игнорирано. По невнимателност се бях препънал, откривайки по-добър начин да предоставя полза за хората. Колкото повече продължавах да се занимавам с видео игри, толкова повече чувствах, сякаш си губя времето. Докато се дърпах от темата за личностно развитие, се чувствах, сякаш ограбвам хората, нуждаещи се от по-добрата услуга, която бих могъл да има предоставя.
Въпреки, че идеята ми не е активно да окуражавам хората да започнат свой собствен уебсайт, посветен на растежа на личността, хиляди хора ми казват, че са направили блогове и уебсайтове, именно заради моята работа.
В началото не бях сигурен дали това е нещо добро. Не се притеснявах от конкуренцията, защото не мисля в рамките на оскъдицата, но бях притеснен, че има твърде много хора, които скачат в тази област, въпреки, че знаех, че повечето ще пропаднат. Повечето хора просто не са достатъчно сериозни за такъв вид работа и се отказват до няколко месеца. Но други се посветиха изцяло и постигнаха голям успех, и в резултат можеха да прекратят редовната си работа.
Удовлетворяващо е да посетиш някои от тези уебсайтове и да видиш колко далече са стигнали. Те продължават да служат пълноценно на посетителите си. Освен това, собствениците на тези сайтове допринасят много повече, отколкото са го правили някога.
Повечето от тези по-нови сайтове се управляват от много по-млади от мен хора. За много от тях това е първото бизнес начинание. Може да нямат голям жизнен опит за споделяне, но имат желанието да помагат на хората. Това желание ги мотивира да работят върху собствения си растеж, така че да имат нещо ефективно, което да споделят. Най-общо, онези, които се опитаха да имитират успех, не постигнаха много, но честните хора, споделящи опита си по пътя на своето пътешествие, могат определено да бъдат от полза.
Не е необходимо да сте някакъв вид супер – гуру, за да помагате на хората. Не е нужно да правите тонове пари, да намерите перфектната връзка или да постигнете идеалната фигура, за да можете да помагате на другите. Можете да започнете, споделяйки каквото знаете, което вероятно е много по-ценно, отколкото самите вие бихте признали.
Няма нужда да сте най-добрите във всичко. Поне можете да си направите труда. Поне можете да помогнете на някого. Поне можете да дадете нещо ценно на хората.
Как да разберете дали това, които имате да споделите е ценно? Първо го споделете и скоро ще разберете. Ако е ценно, хората ще ви кажат. Ако не е, хората обикновено ви игнорират. Докато ви игнорират, продължавайте да експериментирате, опитвайки се да предоставите нещо ценно по нов и уникален начин. Може да имате приятен глас и подкастинга да е по-добър за вас, отколкото блогинга. Или един видео клип би дал по-добър резултат да изразите креативността си. Единствените ограничения са в съзнанието ви.
Когато издадох първата си независима видео игра, тя беше широко игнорирана. Отне ми шест месеца да я програмирам, обаче никой не го беше грижа. Следващата продадох сравнително по-добре, но в общи линии си беше пак провал. Опитах различни стилове и жанрове игри. След няколко игри създадох една, която обра наградите и се продаваше много добре години наред. Отне ми пет години на опит – грешка, за да пасна уменията ми на програмист със създаването на ценност за хората.
Пет години може да ви изглеждат голям период от време, но аз фактически нищо не знаех за управлението на бизнес. Отне ми много време да настроя комплекта си от умения към реалностите на пазара. В началото се опитвах да създам продукт за продажба, който да ми спечели пари. Но в следващите години се фокусирах в предлагането на игри, които хората да обикнат. Това е огромна разлика в умаствената нагласа.
Когато стартирах StevePavlina.com можех бързо да започна да предоставям ценност на хората, защото не бях хванат в капана на мисленето за пари. Концентрирах се към осигуряването на полезна и ценна услуга. Скоро осъзнах как да използвам уменията си, за да давам на хората това, от което имат нужда и което искат.
Понякога получавам имейли от хора, оплакващи се, че след няколко месеца писане в блога си, не стават богати. Днес един блогър ми писа, за да изрази разочарованието си, че не може да надхвърли 100 посетителя на ден. Започнал блога си преди по-малко от месец. Аз ли не съм наред или хората са малко нетърпеливи в наши дни?
Най-важният резултат, който да се следи, не е колко посетителя уебсайтът ви има или колко пари правите. Вместо това, проумейте дали в действителност носите промяна в живота на хората. Помагате ли на хората? Истински ценно нещо ли предлагате? Ако предоставяте нещо неподправено ценно, времето и препратките ще се погрижат за повечето от ключовите ви грижи.
Неотдавна говорих с приятел от областта на личностното усъвършенстване. И двамата разбиращи от бизнес, имахме впечатляваща 2008 година и всеки от нас очакваше 2009 да отнесе предната с вятъра. Шегувахме се, че останалата част от икономиката се сгромолясва около нас. Защо сме такива оптимисти, когато толкова хора са нервни? Защото нашите умения допринасят за нещо полезно у всеки един човек. Имаме способността да правим добро в голям мащаб на хора, които водят финансова борба, такива, търсещи промени в кариерата или чувстващи се несигурни за бъдещето.
И жена ми е в същата лодка. По време на рецесията, повече хора се чувстват несигурни за бъдещето си, а тя предлага услуга, която дава на хората голяма яснота по отношение на живота им. В следствие на това, доходът й показа голям растеж миналата година. Защо? Защото уменията й са настроени да помогнат на хората да постигнат това, което искат.
Да помагате на хората да се усъвършенстват е услуга, радваща се на голямо търсене. Няма значение, че се намираме в (напомпана от медиите) рецесия. Това само означава, че хората се увличат по редуциране на малоценните разходи и са по-чувствителни към умното харчене на пари – за покупки, предоставящи най-добрата стойност за всеки долар. Ако предлагате нещо без стойност, по време на рецесията сте върху движещи се пясъци. Обаче, ако предлагате нещо стойностно, запълващо нуждите на хората, рецесията може да създаде дори по-големи възможности.
Когато бизнес моделът ви вече не се радва на достатъчно голямо търсене, винаги можете да превключите към нещо друго. Но ако има наистина нещо, от което човечеството има нужда точно сега, за много от нас това е да направим крачка напред и да прегърнем собствения си потенциал, вместо да се съгласяваме на ограничените ни роли, отредени от социалните условности. В настоящата ни среда все още има много място за хора, започващи своя бизнес, базиран на помагането и окуражаването на хората.
„Твърдата” заплата е кофти избор
September 10th, 2009 by Steve Pavlina
Фиксиран ли е дохода, с който живеете, получавате същата заплата месец след месец? Може би по-добре се приспособявате към повишението на жизнените разходи понастоящем, в сравнение с тези от миналото, (или сте жертва на съкращения в работата или намаляване на работното време), но, с изключение на някои големи промени, като повишение, уволнение, неплатен отпуск поради намаляване обема на работа, вашият доход стабилен и предвидим ли е? Знаете ли какъв ще е доходът ви през следващите три месеца? Би ли било крайно необичайно да печелите двойно или тройно – или наполовина, от тази очаквана сума?
Ако това ви описва, тогава кой реши да фиксира вашият доход? Кой взе това решение?
Вие го направихте, нали? Решихте да печелите една и съща сума пари месец след месец. Можете да проследите решенията си назад във времето до онзи момент, когато казахте „да” на „закованата” заплата.
Знаехте ли, че да кажете „да” беше изцяло незадължително? Всъщност, ако помислите малко (което ще ви окуража да направите в тази статия) и премислите всичко отново, съгласяването с „твърда” заплата е по-скоро глупаво решение. „Твърдата” заплата е подвеждащ ход.
Как работи за вас до момента изборът, който сте направили? Блажено доволни ли сте заради него? Харесва ли ви да знаете, че ще получавате същата сума пари в края на месеца, и на следващия, и на следващия... Удобно ли се чувствате, знаейки колко ще спечелите? Или има някаква част от вас, на която й е омръзнало до краен предел?
Харесва ли ви тази стабилността на положението ви? Истински стабилно ли е то, или е просто вашето чувство на сигурност, вкоренено в обещаващи илюзии? Ако някой, реши да дръпне щепсела на вашата заплата с думите „Уволнен(а) сте!”, едва ли е толкова сигурно обаче. Ако това е вашата ситуация, по-честно е да кажете, че доходът ви е нестабилен и подчинен на условности, отколкото стабилен и сигурен. Можем да кажем, че всеки доход е подчинен на условности, но колко стабилни са те? Владее ли някой друг силата да затвори кранчето на дохода ви?
Да приемем, че доходът ви изглежда разумно стабилен, сигурен и предвидим. Може би работите в област, в която има голямо търсене на специалисти и сте наистина добри в това, което правите, така че дори да загубите настоящата си работа, бързо можете да намерите нова, вършейки нещо подобно за подобни пари.
Недостатъци на „твърдата” заплата
Дори да оставим настрана нейната предсказуемост и „възможна” стабилност, фактически всичко по отношение на твърдата заплата е отрицателно.
На „твърдата” заплата й липсва гъвкавост. Не може да се приспособи добре към променящите се обстоятелства.
Ако разходите се повишат неочаквано и надвишат месечният ви доход, тогава нямате друг избор, освен да теглите пари от резервите или инвестициите си или да вземете кредит. Ако разходите ви по-късно се върнат към нормалното за вас, този кредит може и да е временен, но накрая все пак плащате лихва за него или губите лихвата от изчерпаните си спестявания/инвестиции, което всъщност вади пари от джоба ви.
Ако изхарчите повече, не можете просто да спечелите повече, за да компенсирате. Това превръща неочакваните разходи в заплаха. Те стават нещо, към което се отнасяте със страх или тревога. Какво ще стане, ако колата се повреди? Ами ако някой се разболее? Ако цените се вдигнат? Такива събития са просто част от живота. безсмислено е да се страхувате от неизбежното. Нещата ще се повреждат, включително и скъпи такива, чиято поправка или замяна би струвала много пари. Ако получаването на неочаквана сметка ви стресира, то нагласата на съзнанието ви не си съответства с реалността.
Ако прекалено дълго време разходите ви превишават нетния ви доход, можете да потънете в дългосрочен дълг и да загубите много пари, плащайки лихва на някой друг. Мнозина засядат в такава ситуация до края на живота си. Ако фиксираният им доход е твърде близо до нивото на техните разходи, данъци и плащания по кредити, тогава измъкването от дълга става безнадеждно. Единственият начин за възстановяване на надеждата е да се фокусирате върху дохода.
Поради тази причина, хората със „закован” доход често губят неимоверно много време в безпокойство и суетене по отношение на разходите си. Иначе рискуват загуба спестяванията си и вземане на кредит. Искат да осъществат мечтите си, но ограничението на дохода им ограничава и възможностите им за това.
„Мога да си го позволя” практически е мантра за хората на твърда заплата. Жертват истинските си желания, за да се вместят в бюджетите си, напълно забравяйки факта, че никой не ги кара насила да прахосват живота си монотонно следене на разходите си. Ако искат нещо, на което е закачен етикет с цена, но не могат да си го позволят, те го считат за нещо невъзможно за тях – сякаш фиксираната им заплата е окончателният арбитър на техните желания. Накрая се изгражда негодувание. Започват да негодуват срещу несправедливостта на икономиката, срещу хората, които са определили тези цени, срещу бизнеса като цяло и т.н. Лошия е някъде там. Не... „лошият” е глупавият ви избор да „заковете” доходите си. Поумнейте и спрете да си го причинявате
Хората изглеждат наистина жалки, когато се правят на финансово безпомощни. Това не е начинът, по който човешки същества би трябвало да се отнасят със себе си.
„Здрасти, има нещо, което наистина искам. Всъщност, чувствам, че много ми приляга, но просто не мога да си го позволя, защото съм на „твърда” заплата. Помогнете ми! Бихте ли намалили цената за мен? Наистина много, ама много го искам!”
„А защо не се разкарате и не спрете да се правите на беззащитни?”
„Не, вие не разбирате. Бюджетът ми е много стриктен. Наистина не мога да платя цялата цена.”
„Сега вече се държите глупаво. Кой, поначало, „закова” заплатата ви? Вие! Прехвърляте върху мен бремето на ограниченията, които сами сте си създали? Искате от мен да сложа слон в кутия за хляб. Защо не премахнете тези ограниения? Или поне ги повишете достатъчно, за да има място за желанията ви, така че да можете лесно да си позволите каквото искате.”
„И аз мога да го направя?”
„Да, винаги сте били свободни да го направите.”
„Ами, не знам. не мисля, че шефа ще ми даде повече пари.”
„Тогава майната му на шефа ти. Защо въобще ти е нужен шеф?”
„Но това би значело да направя огромни промени с живота си.”
„Да, би значело.”
„Не мисля, че съм готов за това. Прекалено рисковано е.”
„Няма допълнителен риск, защото вече сте изгубили връзка с желанията си. Заседнали сте в ситуация, в която не изпитвате това, което наистина искате. Животът ви не може да стане по-лош, отколкото е в момента. Ако не предприемете нищо, това ще означава продължаване напред към най-лошият възможен резултат – да бъдете вечно неудовлетворен.”
„Но може да стане по-лошо. Може да стана още по-нещастен.”
„Ако нищо не направите, наистина ще стане по-лошо. Така стоят нещата. Желанията ви ще се изплъзват все по-надалече с разграничаването ви от тях. Няма по-лош живот от този. Единствената надежда е да поемете по пъта на промяната.”
Охраняване златото на глупака
Забавно е как хората се стремят да опазват нещо, нямащо никаква стойност. Състоянието да бъдеш нещастен и незадоволен не струва абсолютно нищо. Ако това е положението, в което се намирате, вие сте на дъното.
Може би мислите, че трябва да рискувате някое от нещата си (притежания, пари и т.н.), правейки големи промени в живота си. Много е вероятно това да е истина, но ако не сте щастливи точно в този момент, всичките ви притежания са равни на нула по стойност, така или иначе. Ако се опитвате да ги задържите с цената на щастието и удовлетворението си, то вие на истина сте пълен идиот. Опитвате се да продадете самата си душа, нали? Сключвате споразумение, което казва „Съгласен съм да бъда вечно нещастен и неудовлетворен в замяна на пари и вещи, струващи еди – колко си долара.” Добавете общата стойност на вещите, които, според вас, би трябвало да рискувате, за да предприемете големи промени. Имайки предвид тази цена, изглежда ли ви споразумението умно решение?
Рискувайте ги тези неща. Те, така или иначе, нямат стойност. Просто не бъдете толкова откачени да жертвате щастието си срещу вещи.
Превключване към променлив доход
Да имате променлив доход означава да имате гъвкавостта да печелите различно всеки месец, и има много по-общо с умствената нагласа, отколкото всичко друго. Без значение е дали имате работа, управлявате собствен бизнес или се радвате на разнопосочен приток на средства. Тези неща са просто различни носители.
Ключът е в установяването кой определя вашият доход. Вие. Може да имате финансови и икономически реалности, с които да се съобразявате, но в края на краищата вие определяте цената на времето и усилията си, вие решавате какви умения да развивате и каква квалификация да придобиете, и накрая – вие определяте какъв вид ценност да създадете и предоставите на хората. Най – важните решения се намират във вашите ръце.
Ако се издържате, доставяйки пица, можете да очаквате да печелите от това умение въз основа на неговата стойност за пазара. Обикновено доставчиците на пица биват обучавани и уволнявани много лесно, така че бихте очаквали да печелите много малко от такава работа. Не обвинявайте самата работа за заплатата си. Никой не ви кара насила да изберете нископлатена и неквалифицирана работа. Ако се опитате да изстискате повече пари, отколкото самата работа струва, то шефът ви или клиентите ще проумеят, че ви плащат прекалено и ще ви сменят с някой, струващ по-евтино. И с право.
От друга страна, може би искате да се издържате, вдъхновявайки и мотивирайки хората. Това изисква много по-големи умения, отколкото да доставяте пица, но се радва на много по-голямо търсене, сравнено с предлагането. Най-общо, хората са склонни да плащат много повече, за да бъдат вдъхновявани и мотивирани, отколкото за доставка на пица, (освен ако не живеете в Неапол). Ако развиете отлични способности да мотивирате и вдъхновявате хората, и развиете начините да доставите това свое ценно качество на значителен брой хора, евентуално бихте печелили повече за час, отколкото доставчикът на пица за месец.
Не само, че имате способността да развивате уменията си в определена насока, но и можете нееднократно да променяте полето си на изява. Ако искате да печелите повече, продължавайте да изграждате умения и да променяте начина, по който съчетавате и изявявате тези умения за максимизиране на стойността, която сте способни да създадете и доставите, като по този начин ще максимизирате прихода, който генерирате. Възможностите за това са безкрайни, докато сте гъвкави и бдителни.
Доходът ви не е „закован”, освен ако вие не го направите такъв. Няма значение дали заплатата от държавната работа е единственият ви източник на приходи. Тази заплата може и да не се увеличи с течение на времето, но не е единствения доход, който можете да получавате. Ако не харесвате размера на заплатата си, излезте навън и печелете повече.
Фиксираният доход е неразумен подход
Забележете, че докато вие получавате фиксиран доход, някой, стоящ по-високо от вас по веригата на властта се радва на променлив доход за ваша сметка. Когато получавате един и същ доход, вие всъщност създавате променливо количество стойност, обаче доходът, генериран от излишната й част е нещото, което губите, защото отива в джоба на други хора. Тези някои реализират печалба от вашето невежество. Доста щедро от ваша страна! Може да изглежда сякаш поемат голям риск, но имайте предвид, че ако се сринат, и вие се сривате. Вие споделяте риска с тях, но не споделяте печалбата. Разбирате, че сами се отказвате от собствения си източник на приход, нали?
Ако ще работите, тогава защо не се радвате на плодовете на своя труд, вместо да раздавате по-голямата част от печалбата си на някой друг, без дори да сте я видели? Вие вече създавате ценност, нали? Ако искате да сте щедри, обмислете да дарявате излишната си ценност за благотворителност. Аз лично дарявам по малко пари всеки месец, защото ми е приятно да го правя. Обаче, аз дарявам на организации с идеална цел и такива, които харчат парите ми за нещо, което подкрепям, а не някакви финансови акули, които отдавна правят милиони годишно.
Спрете да се преструвате на беззащитни, когато става въпрос за това колко пари правите. Заплатата ви няма власт над вас – освен до степента, до която се отказвате от силата си. Може да работите в система, в която по-висшестоящите имат какви ли не финансови подбуди да ви държат безсилни, за да продължават да изстискват ценността, която създавате, но в края на краищата вие сте този, който избира да мине през тази врата всеки божи ден. Не е нужно да продължавате да го правите. Можете да се изправите и да напуснете в точно тази минута, ако желаете. Мнозина биха били в пъти по-щастливи, ако го бяха направили.
Вие сте окончателният арбитър на своите желания. Ако искате нещо, имащо закачена цена, то имате и силата да спечелите пари, за да си го позволите. Вие решавате колко да печелите. Вие решавате колко да харчите.
Когато осъзнаете, че сами избирате своя доход, можете да концентрирате енергията си за създаване и предоставяне на толкова по обем ценност, колкото е необходимо, за да печелите колкото вие искате. Бъдете умни и съзнателни по отношение на това. Направете изобилието приоритет в живота си. Това е много по-забавно, отколкото да се безпокоите за разходите си и да се заяждате за данъците си. Щом веднъж развиете минимално количество умение, ще откриете, че е много по-забавно да спечелите допълнителни 10000, отколкото да спестите 10000. Можете да спечелите 10000 за един час ако развиете такава умствена нагласа и умения да го направите. Никой не ви спира да го направите.
Спрете да се безпокоите за разходи и данъци
Когато става въпрос за редуциране на разходи и данъци, трябва да свършите голяма по обем и досадна работа. Не е забавно, поне не и за здравомислещите хора, които съм срещал. Все пак хора с оскъден светоглед хвърлят много повече време в безпокойство спрямо разходите и данъците си, отколкото инвестират в увеличаване на приходите си. Не добра размяна..., не и в дългосрочен аспект.
Докато се опитвате да минимизирате разходите и данъците си, евентуално бихте достигнали момента, когато ще трябва да вземете трудни решения, които да понижат качеството ви на живот. От гледна точна на разходите, може да се наложи допълнително да ги следите и предвиждате, което отнема време. Или пък, за да спестите някой лев за някаква покупка, да започнете да жертвате качеството си на живот.
От гледна точка пък на данъците, ще трябва да обработите повече бумащина и осчетоводяване, за да се възползвате от повече удръжки и да спестите пари, в крайна сметка. Наистина ли това е нещото, заради което желаете да хвърлите на вятъра скъпоценното си време?
Помислете, че сте в ситуация на стагнация и е време за плащане на данъци. По една или друга причина, след като отделите парите за данъци и домакинство, ви остават минимум пари. Щом изхарчите и него – вие сте свършени. Така че, в случая, идеалният вариант е изобщо нищо да не харчите. И ако позволите на нещата да отидат толкова далече, със сигурност качеството ви на живот ще пострада. Ще губите толкова много време, което можете да използвате по свой си начин, за да спестите няколко долара допълнително тук и там. Жертвата и оскъдицата ще бъдат постоянните ви спътници. Това не е живот.
В дългосрочен аспект е много по-прудуктивно да концентрирате време и енергия в посока генериране на доход. Нямате твърд лимит в тази посока. С всеотдайност и постоянство можете да разширите приходите си много повече от това, което бихте спестили от разходи и данъци.
Да работите от гледна точка на приходите е и много по-забавно, освен всичко друго. Прекарвате времето си в създаване на ценност, получавайки пари с благодарност, вместо да се тревожите дали можете да си позволите да пръснете пари за органична храна или не, например.
Да се печелят пари е забавно. Харченето им също. Безпокойството за харчовете и данъците изобщо не е такова, така че това не е част от уравнението – този вид неща се получават в остатък.
Преди години имах приятел, който абсолютно много мразеше да се реди на опашка. Смяташе го за персонална обида. Казваше, че всички магазини и ресторанти трябва да имат допълнителен касиер за хора, желаещи да платят с 50% повече, така че никога да не е нужно да се редят на опашка. Винаги съм мислил, че луд, а той просто се опитваше да максимизира стойността на това, което получава от живота. Чакането в живота е хвърляне на нещо ценно на вятъра.
Парични резерви
Сузи Орман съветва поддържането на краткосрочни парични резерви (без да броим дългосрочните инвестиции) равни на около шест месечни разхода. Мисля, че това е умна идея. Сносен резерв би ви дал много по-голяма гъвкавост, независимо дали доходът ви е постоянен или променлив.
Когато източникът ви на доход е доста уязвим, както ако сте съкратени или уволнени и трябва да прекарате много време неработейки, може да искате да поддържате по-голям паричен резерв. Но, когато отстоявате по-голям контрол върху своя доход и поддържате повече възможности в отговор на финансови препятствия, такъв не ви е нужен.
Ако имате потоци от, главно, пасивен доход, идващи от различни страни, и ако голям катаклизъм заплаши тези източници, дори ако спрете да работите определено време, може да сте добре и с двумесечен паричен резерв или по-малко. Ако внезапно ми се появи нужда от повече пари, имам много възможности, които лесно биха се осъществили за по-малко от 60 дни. Мога да направя още един съвместен бзнес. Мога да създам и продам информационен продукт. Мога на маправя сделка за нова книга и да взема аванс. Дори тогава, когато се фокусирам върху изобилието, аз естествено привличам по-голям резерв, отколкото ми е нужен.
Паричните резерви са полезни, защото има закъснение между създаването и предоставянето на ценността и получаването на приход от нея.
Някои източници на доход имат малко такова закъснение. Например, когато някой се регистрира за мой семинар и плаща с кредитна карта или ПейПал, парите ще бъдат в сметката ми до няколко дни. Някои източници може да плащат веднъж месечно, както сделките по присъединяване. Паричният резерв помага да се изгладят колебанията в приходите.
Как да създадете паричен резерв? Можете да го постигнете чрез пестете на разходи, но това става досадно и скучно след известно време, така че не го препоръчвам. Фокусирайте се на създаване на повече ценност, упражнявайте уменията си за създаване на ценност и изграждайте голяма клиентска база данни, каквато и услуга да предлагате. Всичко се свежда до това да ставате по-добри в създаването и предоставянето на ценност.
Аз със сигурност не съм правил жертви, изграждайки паричен резерв. Просто правех това, което ми харесва. Бях нащрек за нови начини за изразяване и предоставяне ценност на хората. Не ми беше нужно да се концентрирам върху печеленето на пари. Когато сте добри в създаването и предоставянето на ценност, парите сами намират път към вас.
Късмет или съзнателен избор?
Защо се намирам в такава ситуация, където получавам каквото поискам, печеля каквото поискам и харча колкото поискам? Ако мислите, че късметът има нещо общо, вие сте луди, заблудени или ненормални. Това се случи по избор. Създадох преднамерено и целенасочено тази кариера и финансова действителност. Не беше лесно да проумея как всички фрагменти ще се съчетаят заедно, отне ми години, но определено си заслужаваше.
Колко време ви отнема да достигнете своя финансов успех няма значение, тъй като времето щеше да мине,така или иначе. Можете да използвате това време да създадете живота, който желаете или да останете в капана на нещо, което не искате. Можете също да работите в посока към желанието си, освен ако не искате жертвата и оскъдицата да ви съпътстват до гроба.
Вие сте свободни да се оттеглите от лъжливия облог на фиксираният доход. Когато го направите, бъдете сигурни, че другите мухльовци ще започнат да лаят че сипвате сол в раните им, и че по-висшестоящите от вас няма да ви бъдат благодарни за това, че прозряхте схемата им. Но ще бъдете свободни да решавате колко да печелите. Ще можете да напишете свой собствен чек, не с някакво пожелателно мислене, а с всеотдайност да създавате и предоставяте най-добрата ценност, която можете, независимо от това как избирате да се изявявате.
Разбира се, да имате променлив доход не е само цветя и рози. Иска се време да се научите как да го постигнете и да придобиете чувство да балансирате потока на печеленето и харченето. Отне ми пет години, докато постигна основна компетентност по този въпрос. Направих тонове грешки през този период, но се науччих на много неща. След това беше доста лесно да поддържам стабилност.
Ако следвате този път, може да го постигнете за две години. А може и за десет. И отново, времето така или иначе ще мине. Щом веднъж сте се осъзнали да се откажете от нагласата за постоянен доход, ще се озовете на доста по - приятно място.
Помислете, както можете да се присъедините към група хора с определен начин на изразяване, така и можете да се присъедините към групата хора с определен модел на генериране на доход. Но не е задължително. Никога не е било. Само защото някакъв модел е популярен, не означава, че е най-добрият модел за вас. Обмислете това. Намерете вашият модел!
| |
понеделник, 13 декември 2010 г.
Вашият принос в сферата ви на дейност
April 9th, 2010 by Steve Pavlina
Добър начин, за привличане на интересни и вдъхновяващи хора във вашият живот и за повишаване на успеха ви, е активно да допринасяте за развитието на областта, в която се изявявате. Хората с принос биват забелязвани и привличат нови приятелства и възможности лесно, а и да съдействаш за нещо е много по-лесно, отколкото бихте приели.
Уморен от изолация
Когато работех като програмист в средата на 90-те години, доста време се чувствах изолиран. Бях фокусиран върху собствените си проекти, често работех сам дни наред.
Имах приятели, но повечето от тях имаха редовна работа в своята област. След колежа те зигнаха към пазара на труда, а аз загнах по посока на предприемачеството. Винаги сме се забавлявали, когато излизахме заедно, но не можахме да си помогнем един на друг да успеем професионално.
В края на краищата се изморих от своята професионална изолация. Исках да имам приятели в моята област. Исках да се срещам с повече хора от професионални ми кръг, да се чувствам повече свързан и интегриран с тях. Исках да чувствам, че това е моето място и че присъствието ми там има значение за някого. Чувствах, че професионалното ми развитие е в застой, защото едва ли някой от моята област подозираше, че съществувам. Да направя успешен бизнеса си беше тежка борба. Изморих се от това да откривам вси чко сам и винаги да се уча от трети лица. Имах нужда от повече помощ и подкрепа. Исках хора в живота ми, които биха ми предложили решения и биха ме подкрепили в новите проекти. Уморих се да върша нещата по трудния начин и исках да намеря по-ефективен начин да правя бизнес.
Решението да установиш контакт
Един ден реших, че е време да действам. Бях готов да направя каквото е необходимо, за да се присъединя към колегите в бранша. Проумях, че един от най-добрите начини да го постигна беше да си създам име в своята област, за да могат повече хора поне да знаят кой съм. След което можех да го използвам, за да създам повече контакти. Знаех, че ще отнеме време, но очаквах да работя в тази област много години занапред, така че нямах нищо против. По този начин можех да очаквам да съм в по-добра позиция след няколко години. Ако проработеше, предчувствах, че живота ми би станал по-лесен, а бизнеса – по-успешен.
Един от спусъците за това решение беше слушането на аудио програми по самопомощ през годините. Забелязах колко често говорителите в тези аудио програми цитираха други свои колеги. Тони Робинс познаваше Дийпак Чопра, който познаваше Уейн Дайър, който познаваше ... Изглеждаше ми като някаква група, към която не всеки може да се присъедини, където всички се познават.
В края на краищата видях, че това беше вярно и за областта на софтуера и PC игрите. Членовете на тази област не ми се виждаха толкова добре организирани помежду си, колкото тези от полето на самопомощта, но беше ясно че съществуваха различни припокриващи се социални мрежи, където много от най-добрите програмисти се познаваха и изглежда често излизаха заедно. Беше очевидно за мен, че бях аутсайдер, и се чудех какво да направя, за да се интегрирам в една или повече от тези социални мрежи.
Контакт чрез подпомагане
Реших, че най-добрия начин да си създам име би бил да дам своя принос по някакъв начин. Забелязах, че хората, които уважавах най-много измежду програмистите и които имаха много контакти бяха тези, които често и щедро даряваха по някакъв начин. Това бяха хора, които говореха по конференции, пишеха статии за списания, публикуваха книги. Те не работеха само за себе си. Раздаваха от своето знание и помагаха на всички в тази област да се усъвършенстват. Особено се възхищавах на програмисти като Джон Кармак, Сид Майер и Уил Райт, които много ми помогнаха в професионалното ми развитие. Най-общо казано, тези хора не правеха всичко това, за да правят приятелства и контакти. Точно обратното – хората постоянно търсеха тяхната компания. Бяха като магнити, привличащи другите с лекота
Докато обмислях какъв да бъде моя принос, едно особено събитие ме привлече. Бях взел участие в една от многото технически лекции на годишната конференция на програмистите, чийто говорител не може да е бил на повече от 20 години. Предполагам, че беше най-много на 17 – 18. Той говореше пред няколкостотин души, споделяйки прекрасни идеи за динамичното компресиране на изображения. Техниката му беше много хитра за прилагане и я счетох за гениална. По-късно приложих целия му подход в две от игрите си с огромен успех. Неговите идеи ми помогнаха да побера игри, които би трябвало да са 2 – 5 МВ в едва 1 МВ. Това беше важно за онова време, защото все още изпращах игрите, записани върху дискети от 1,44 МВ и ми спести много пари, позволявайки да събера една игра върху една – единствена дискета. Освен това направи размера за даунлоуд по-малък, което беше в помощ на хора с по-бавна дайъл-ъп връзка да свалят играта.
В момента, когато програмистът сподели тези идеи, не беше велик презентатор – бих казал, че на пръв поглед изглежда малко нервен – но се съмнявам, че някой от аудиторията го е било грижа. Той доставяше ценност, споделяйки каквото знаеше. Това беше ключовият урок за мен. Осъзнах, че не беше необходимо да съм най-великият писател или оратор, за да дам приноса си за своята област. Ако съдържанието си струва, и ако е споделено в дух на щедрост и сътрудничество, аудиторията е склонна да прости.
Предаване на знание и съвет, получени от друг
Със сигурност не бях най-добрият създател на видео игри или предприемач, но през годините разбрах няколко неща, които си представях, че ще са от полза за другите. Някои от тях бяха технически идеи, други свързани с маркетинг и оптимизация на продажбите.
Започнах с написването на статия „Програмиране без дефекти”. Това беше най-първата ми публикувана статия. Ако си спомням добре, написах я през 1999 година и когато ме помолиха, дадох разрешение да я препубликуват в други сайтове.
Между другото, една част от съветът в тази статия беше взет от изследването ми за най-добрите практики в програмирането, а другата от собственият ми седем годишен опит. Получаваше се много добре, тъй като игрите ми имаха много ниско ниво на дефекти и през годините предложих гаранция срещу бъгове на всичкия софтуер, който продавах (поправяне на бъговете незабавно или получавате парите си обратно). По мой спомен, никой от колегите ми не обмисляше предимствата на такава гаранция, което за мен беше повече от добре.
Отначало тази статия беше видяна от не-повече от няколкостотин човека, но обратната връзка, която получих беше положителна и окуражаваща, а аз бях вдъхновен да продължавам да пиша. Написах още няколко дузини статии през следващите няколко години, така че това беше много постепенен процес. Обикновено пишех една нова статия на всеки един – два месеца. Повечето от тях бяха публикувани в няколко различни места, така че накрая създадох в сайта си централен архив за всички тях. Някои автори дори поискаха разрешение да препечатат една или повече мои статии и да ги включат в свои книги, което с радост разреших. По-късно бях нает от CNET, за да пиша статии от 1000 думи за техните бюлетини по програмиране. Плащаха ми 1000$ на статия, което си беше добър бонус. Отнемаше ми средно по два – три часа да напиша всяка една от тях. Обаче CNET имаше правата върху тях и не можех да ги публикувам никъде.
Продължаващо разширение на собствения принос
Като резултат от написването на тези статии, започнах да получавам покани да говоря на конференции. Освен това вършех стотици, ако не и хиляди часа, доброволна работа в тази област. През годините приех почти всяка покана за съдействие, която получих. Това беше голямо количество допълнителна работа без заплащане, но научих много от нея и е абсолютно сигурно, че точно тя ме издигна в моята област. Понякога прекалено се себераздавам и започвам да се чувствам изчерпан, но накрая научих как да намирам правилния баланс между себераздаването и възстановяването.
По нататък добавих дискусионна страница за програмисти в уебсайта си и тя стана много популярна, отчасти защото беше безплатна и без реклами и защото няколко невероятни модератори доброволно я поддържаха чиста от спам. След години, когато преминах на попрището на личностното развитие, отстъпих този форум на приятели програмисти, за да продължат съществуването му и те успешно преселиха общността към друг сайт. Всъщност, това общество все още процъфтява и днес. Много е удовлетворително да видиш, че след всичките тези години, все още върви добре. Мога дори да видя, че някои от подфорумите, създадени от мен, още са оживени. През годините получих много благодарности от програмисти за помощта, която им оказвам да започнат свой бизнес и/или да пуснат интересни нови игри. Благодарен съм, че успях да оставя след себе си малко наследство в областта, която толкова обичах.
Нищо от това, с което подпомагах другите не беше особено трудно за постигане. Струваше ми основно време и търпение. Най-важното нещо, обаче, беше да пренастроя ума си за правилните неща. Представях си, че имах отношения с колегите си, все едно, че бяхме семейство. Мислех си, какви отношения исках да култивирам с това семейство. Исках ли да се игнорираме един друг или да се борим, или да се обичаме и подкрепяме.
Обичах да създавам игри и обичах да съм част от тази област, но се чувствах като използвач. Бяха ме научили на толкова много неща, а аз не бях особено добър ментор, за да уча другите. След години работа почти можех да предскажа докъде ще ме отведе старата ми професия и не ми хареса това, което видях. Може и да не можех да подпомагам другите толкова добре, както Уил Райт, но със сигурност бих бил опора за някой, който сега започва. Поне можех да споделя с начинаещите някои практически съвети за софтуер и бизнес. Не се притеснявах за това, че се опитвах да надмина другите по принос. Просто бях фокусиран върху помагането на тези, на които чувствах, че мога.
Да се раздаваш се отплаща
От професионална гледна точка, отплатата от всичко, което съм дал на другите, беше прекрасна. Доходът ми нарастна поне около десет пъти за период от пет години. Запознах се с много нови приятели от бранша, с някои от които все още поддържаме контакт. Създал съм около две дузини игри. Освен това се радвах на доходни странични сделки с хора, в резултат от известността си.
Бързо превъртане към настоящето: сигурен съм, че мога да открия поне един милион долара полза за бизнеса от безплатните статии, които написах. Те продължават да създават силен поток от възможности. През годините съм имал много бизнес сделки с хора, които първоначално са ме открили, натъквайки се на някоя от статиите ми. Постигането на такива финансови резултати правят лесно продължаването на тази практика.
Макар че, финансовата отплата не е най-голямата ми мотивация, искам да разберете, че да даваш на другите не е въпрос на саможертва. Мисля, че е по-скоро на култивиране на отношения на взаимно сътрудничество между вас и полето ви за изява. Мисле, че е подобно на отношението между човечеството и природата. Такова взаимоотношение работи добре ако сме чувствителни за нуждите на другия и даваме най-доброто от себе си, за да си сътрудничим. Когато се борим един с друг или се игнорираме, всички ние страдаме от това.
Бъдете щедри с ценностите си
Истината е, че почти всеки, който работи някаква специфична област достатъчно дълго, би могъл да направи интересни открития, които, ако се споделят с другите, биха им донесли голяма полза. Със сигурност научих много от другите в бранша, особено от книгите, статиите и лекциите им. Тяхното себераздаване ми спести много време и страхотно ми помогна. Мисля, че е честно да продължа тази традиция и да предам това, което съм научил на другите, за да могат и те да се възползват.
Много издатели са жадни за свежо съдържание, така че, ако можете да пишете сносно, не е трудно да ви публикуват. А в днешно време не се иска много акъл да се самопубликувате, въпреки че може да отнеме време да си изградите читателска аудитория.
Когато започнах да се занимавам с личностното развитие, тази област беше толкова закостеняла, че почувствах като по-важно да дам своя принос за развитието й, отколкото да правя пари. Така че, през първите шест месеца написах повече от сто безплатни статии, а заработих 167 долара. Това не ме обезкуражи обаче, защото знаех, че ако просто успея да предоставя достатъчно стойност на другите с течение на времето, накрая финансовата страна на нещата ще се погрижи сама за себе си, което разбира се случи. Беше просто въпрос на засяване на достатъчно семена, раздавайки се. Две години след като започнах доходът ми нарасна на $40000 на месец. Голяма част от това беше резултат от безплатното писане. Беше приятно да се види такова потвърждение и в област, различна от тази, в която за първи път научих и приложих този урок. Вярвам, че тези уроци могат да се приложат към почти всички сфери на дейност с положителни резултати.
Споделям всички тези истории с вас, защото искам да изясня как всичко това действа. Не се опитвам да ви впечатля с щедростта си или нещо такова. За мен това е навик, който започна преди повече от десет години, така че понастояще е втора природа за мен. През по-голямата част от времето дори не мисля за това, свързаните модели на поведение са автоматични и подсъзнателни. Обаче това, което ме привлече към такава посока на развитие беше основно чувството на безсилие. Бях изморен от многото работа, която не се оплащаше както желаех. Чувствах се сякаш бях заседнал в периферията на бранша и нямаше разлика работя ли или не. Кой го е грижа дали ще успея или ще се проваля? Можех да изчезна за една нощ и едва ли някой щеше да забележи. Мотивацията ми беше, че исках бизнеса ми да бъде по-успешен и освен това исках да имам повече контакти с колеги. Исках да знам, че това, което правех действително имаше значение за някого. Просто да работя за себе си беше станало скучно и демотивиращо. Чувствах, че ако повече хора ги интересува това, което съм направил, тогава бих имал по-голям стимул за успех. И това се оказа самата истина.
Направете нещо значимо
Моята надежда е, че ако можете да разберете тези идеи малко по-добре, вероятно също ще си изградите дълготраен навик да подпомагате своята област. Можете да споделяте технически идеи, практически съвети, уроци за научаване, избягване на грешки и т.н. Можете, също така, да подпомагате мотивацията и да окуражавате другите, споделяйки своя ентусиазъм. Дори да мислите, че не можете да помогнете кой знае колко, опитайте. Може да се изненадате като откриете колко много хора ще са ви благодарни да се учат от вас. Възможно е да не подозирате колко знания и умения сте придобили, докато не започнете да ги споделяте с другите.
Аз вече имам много по-добро разбиране защо лидерите в различните области подпомагат своята сфера толкова усърдно. Да даваш безвъзмездно прави живота много по-лесен. Тези, които го правят изпъкват във всяка област. Те силно привличат приятелства и бизнес партньорства. Те са добре приети в „онези” групи, където няма достъп всеки. Не препращам към някаква „Череп и кости” социална мрежа, но когато хората видят, че подпомагате, те са склонни да ви се доверяват по-лесно, а доверието е много силен лубрикант в бизнеса. Доверието мотивира хората да препращат свои приятели, роднини и колеги към вас, защото очакват, че им правят услуга.
Какъв може да е вашия принос към вашата сфера? Имате ли нещо стойностно, което да споделите? Можете ли да предложите някакъв практически съвет на някой, който едва сега започва? Има много повече начинаещи, които се нуждаят от подкрепа, отколкото експерти, които да я осигурят.
Не се притеснявайте да създадете накакво велико наследство. Просто дайте своя принос тук и сега. Това, което има значение е създаването на дълготраен навик да се раздавате. Не отлагайте неограничено, защото мислите, че трябва да направите някакъв гигантски принос „някой ден”. Нека този „някой ден” бъде днес. Вашето наследство ще се грижи само за себе си – крайният ефект на всички малки дарения ще се прояви през годините.
Ако наистина искате да напреднете в кариерата си, окуражавам ви да предприемете някакъв опит за подпомагане на своята област. Правете нещо всеки ден, за да добавите стойност в живота на другите. Не се пре-изразявайте и не засядайте в перфекционизъм. Просто напишете и споделете някоя полезна идея всеки ден. Няколко абзаца са достатъчни, ако това е времето, с което разполагате. Можете да го постнете в блога си, във Фейсбук или другаде. Вместо да давате приноса си произволно и с налучкване, фокусирайте се върху една определена сфера, където бихте желаете да постигнете положителен ефект. Не се притеснявайте, ако приемете поза на експерт. Просто обмислете върху предлагането на помощ на хора, които едва сега започват.
Ако можете да задържите този навик 30 дни, има голяма вероятност да го счетете за толкова струващо си, че да поискате да продължите с това неограничено. Веднъж щом свикнете, мисля че ще го приемете за едно положително пристрастяване, такова, което да служи на вас и на останалите през годините.
Добър начин, за привличане на интересни и вдъхновяващи хора във вашият живот и за повишаване на успеха ви, е активно да допринасяте за развитието на областта, в която се изявявате. Хората с принос биват забелязвани и привличат нови приятелства и възможности лесно, а и да съдействаш за нещо е много по-лесно, отколкото бихте приели.
Уморен от изолация
Когато работех като програмист в средата на 90-те години, доста време се чувствах изолиран. Бях фокусиран върху собствените си проекти, често работех сам дни наред.
Имах приятели, но повечето от тях имаха редовна работа в своята област. След колежа те зигнаха към пазара на труда, а аз загнах по посока на предприемачеството. Винаги сме се забавлявали, когато излизахме заедно, но не можахме да си помогнем един на друг да успеем професионално.
В края на краищата се изморих от своята професионална изолация. Исках да имам приятели в моята област. Исках да се срещам с повече хора от професионални ми кръг, да се чувствам повече свързан и интегриран с тях. Исках да чувствам, че това е моето място и че присъствието ми там има значение за някого. Чувствах, че професионалното ми развитие е в застой, защото едва ли някой от моята област подозираше, че съществувам. Да направя успешен бизнеса си беше тежка борба. Изморих се от това да откривам вси чко сам и винаги да се уча от трети лица. Имах нужда от повече помощ и подкрепа. Исках хора в живота ми, които биха ми предложили решения и биха ме подкрепили в новите проекти. Уморих се да върша нещата по трудния начин и исках да намеря по-ефективен начин да правя бизнес.
Решението да установиш контакт
Един ден реших, че е време да действам. Бях готов да направя каквото е необходимо, за да се присъединя към колегите в бранша. Проумях, че един от най-добрите начини да го постигна беше да си създам име в своята област, за да могат повече хора поне да знаят кой съм. След което можех да го използвам, за да създам повече контакти. Знаех, че ще отнеме време, но очаквах да работя в тази област много години занапред, така че нямах нищо против. По този начин можех да очаквам да съм в по-добра позиция след няколко години. Ако проработеше, предчувствах, че живота ми би станал по-лесен, а бизнеса – по-успешен.
Един от спусъците за това решение беше слушането на аудио програми по самопомощ през годините. Забелязах колко често говорителите в тези аудио програми цитираха други свои колеги. Тони Робинс познаваше Дийпак Чопра, който познаваше Уейн Дайър, който познаваше ... Изглеждаше ми като някаква група, към която не всеки може да се присъедини, където всички се познават.
В края на краищата видях, че това беше вярно и за областта на софтуера и PC игрите. Членовете на тази област не ми се виждаха толкова добре организирани помежду си, колкото тези от полето на самопомощта, но беше ясно че съществуваха различни припокриващи се социални мрежи, където много от най-добрите програмисти се познаваха и изглежда често излизаха заедно. Беше очевидно за мен, че бях аутсайдер, и се чудех какво да направя, за да се интегрирам в една или повече от тези социални мрежи.
Контакт чрез подпомагане
Реших, че най-добрия начин да си създам име би бил да дам своя принос по някакъв начин. Забелязах, че хората, които уважавах най-много измежду програмистите и които имаха много контакти бяха тези, които често и щедро даряваха по някакъв начин. Това бяха хора, които говореха по конференции, пишеха статии за списания, публикуваха книги. Те не работеха само за себе си. Раздаваха от своето знание и помагаха на всички в тази област да се усъвършенстват. Особено се възхищавах на програмисти като Джон Кармак, Сид Майер и Уил Райт, които много ми помогнаха в професионалното ми развитие. Най-общо казано, тези хора не правеха всичко това, за да правят приятелства и контакти. Точно обратното – хората постоянно търсеха тяхната компания. Бяха като магнити, привличащи другите с лекота
Докато обмислях какъв да бъде моя принос, едно особено събитие ме привлече. Бях взел участие в една от многото технически лекции на годишната конференция на програмистите, чийто говорител не може да е бил на повече от 20 години. Предполагам, че беше най-много на 17 – 18. Той говореше пред няколкостотин души, споделяйки прекрасни идеи за динамичното компресиране на изображения. Техниката му беше много хитра за прилагане и я счетох за гениална. По-късно приложих целия му подход в две от игрите си с огромен успех. Неговите идеи ми помогнаха да побера игри, които би трябвало да са 2 – 5 МВ в едва 1 МВ. Това беше важно за онова време, защото все още изпращах игрите, записани върху дискети от 1,44 МВ и ми спести много пари, позволявайки да събера една игра върху една – единствена дискета. Освен това направи размера за даунлоуд по-малък, което беше в помощ на хора с по-бавна дайъл-ъп връзка да свалят играта.
В момента, когато програмистът сподели тези идеи, не беше велик презентатор – бих казал, че на пръв поглед изглежда малко нервен – но се съмнявам, че някой от аудиторията го е било грижа. Той доставяше ценност, споделяйки каквото знаеше. Това беше ключовият урок за мен. Осъзнах, че не беше необходимо да съм най-великият писател или оратор, за да дам приноса си за своята област. Ако съдържанието си струва, и ако е споделено в дух на щедрост и сътрудничество, аудиторията е склонна да прости.
Предаване на знание и съвет, получени от друг
Със сигурност не бях най-добрият създател на видео игри или предприемач, но през годините разбрах няколко неща, които си представях, че ще са от полза за другите. Някои от тях бяха технически идеи, други свързани с маркетинг и оптимизация на продажбите.
Започнах с написването на статия „Програмиране без дефекти”. Това беше най-първата ми публикувана статия. Ако си спомням добре, написах я през 1999 година и когато ме помолиха, дадох разрешение да я препубликуват в други сайтове.
Между другото, една част от съветът в тази статия беше взет от изследването ми за най-добрите практики в програмирането, а другата от собственият ми седем годишен опит. Получаваше се много добре, тъй като игрите ми имаха много ниско ниво на дефекти и през годините предложих гаранция срещу бъгове на всичкия софтуер, който продавах (поправяне на бъговете незабавно или получавате парите си обратно). По мой спомен, никой от колегите ми не обмисляше предимствата на такава гаранция, което за мен беше повече от добре.
Отначало тази статия беше видяна от не-повече от няколкостотин човека, но обратната връзка, която получих беше положителна и окуражаваща, а аз бях вдъхновен да продължавам да пиша. Написах още няколко дузини статии през следващите няколко години, така че това беше много постепенен процес. Обикновено пишех една нова статия на всеки един – два месеца. Повечето от тях бяха публикувани в няколко различни места, така че накрая създадох в сайта си централен архив за всички тях. Някои автори дори поискаха разрешение да препечатат една или повече мои статии и да ги включат в свои книги, което с радост разреших. По-късно бях нает от CNET, за да пиша статии от 1000 думи за техните бюлетини по програмиране. Плащаха ми 1000$ на статия, което си беше добър бонус. Отнемаше ми средно по два – три часа да напиша всяка една от тях. Обаче CNET имаше правата върху тях и не можех да ги публикувам никъде.
Продължаващо разширение на собствения принос
Като резултат от написването на тези статии, започнах да получавам покани да говоря на конференции. Освен това вършех стотици, ако не и хиляди часа, доброволна работа в тази област. През годините приех почти всяка покана за съдействие, която получих. Това беше голямо количество допълнителна работа без заплащане, но научих много от нея и е абсолютно сигурно, че точно тя ме издигна в моята област. Понякога прекалено се себераздавам и започвам да се чувствам изчерпан, но накрая научих как да намирам правилния баланс между себераздаването и възстановяването.
По нататък добавих дискусионна страница за програмисти в уебсайта си и тя стана много популярна, отчасти защото беше безплатна и без реклами и защото няколко невероятни модератори доброволно я поддържаха чиста от спам. След години, когато преминах на попрището на личностното развитие, отстъпих този форум на приятели програмисти, за да продължат съществуването му и те успешно преселиха общността към друг сайт. Всъщност, това общество все още процъфтява и днес. Много е удовлетворително да видиш, че след всичките тези години, все още върви добре. Мога дори да видя, че някои от подфорумите, създадени от мен, още са оживени. През годините получих много благодарности от програмисти за помощта, която им оказвам да започнат свой бизнес и/или да пуснат интересни нови игри. Благодарен съм, че успях да оставя след себе си малко наследство в областта, която толкова обичах.
Нищо от това, с което подпомагах другите не беше особено трудно за постигане. Струваше ми основно време и търпение. Най-важното нещо, обаче, беше да пренастроя ума си за правилните неща. Представях си, че имах отношения с колегите си, все едно, че бяхме семейство. Мислех си, какви отношения исках да култивирам с това семейство. Исках ли да се игнорираме един друг или да се борим, или да се обичаме и подкрепяме.
Обичах да създавам игри и обичах да съм част от тази област, но се чувствах като използвач. Бяха ме научили на толкова много неща, а аз не бях особено добър ментор, за да уча другите. След години работа почти можех да предскажа докъде ще ме отведе старата ми професия и не ми хареса това, което видях. Може и да не можех да подпомагам другите толкова добре, както Уил Райт, но със сигурност бих бил опора за някой, който сега започва. Поне можех да споделя с начинаещите някои практически съвети за софтуер и бизнес. Не се притеснявах за това, че се опитвах да надмина другите по принос. Просто бях фокусиран върху помагането на тези, на които чувствах, че мога.
Да се раздаваш се отплаща
От професионална гледна точка, отплатата от всичко, което съм дал на другите, беше прекрасна. Доходът ми нарастна поне около десет пъти за период от пет години. Запознах се с много нови приятели от бранша, с някои от които все още поддържаме контакт. Създал съм около две дузини игри. Освен това се радвах на доходни странични сделки с хора, в резултат от известността си.
Бързо превъртане към настоящето: сигурен съм, че мога да открия поне един милион долара полза за бизнеса от безплатните статии, които написах. Те продължават да създават силен поток от възможности. През годините съм имал много бизнес сделки с хора, които първоначално са ме открили, натъквайки се на някоя от статиите ми. Постигането на такива финансови резултати правят лесно продължаването на тази практика.
Макар че, финансовата отплата не е най-голямата ми мотивация, искам да разберете, че да даваш на другите не е въпрос на саможертва. Мисля, че е по-скоро на култивиране на отношения на взаимно сътрудничество между вас и полето ви за изява. Мисле, че е подобно на отношението между човечеството и природата. Такова взаимоотношение работи добре ако сме чувствителни за нуждите на другия и даваме най-доброто от себе си, за да си сътрудничим. Когато се борим един с друг или се игнорираме, всички ние страдаме от това.
Бъдете щедри с ценностите си
Истината е, че почти всеки, който работи някаква специфична област достатъчно дълго, би могъл да направи интересни открития, които, ако се споделят с другите, биха им донесли голяма полза. Със сигурност научих много от другите в бранша, особено от книгите, статиите и лекциите им. Тяхното себераздаване ми спести много време и страхотно ми помогна. Мисля, че е честно да продължа тази традиция и да предам това, което съм научил на другите, за да могат и те да се възползват.
Много издатели са жадни за свежо съдържание, така че, ако можете да пишете сносно, не е трудно да ви публикуват. А в днешно време не се иска много акъл да се самопубликувате, въпреки че може да отнеме време да си изградите читателска аудитория.
Когато започнах да се занимавам с личностното развитие, тази област беше толкова закостеняла, че почувствах като по-важно да дам своя принос за развитието й, отколкото да правя пари. Така че, през първите шест месеца написах повече от сто безплатни статии, а заработих 167 долара. Това не ме обезкуражи обаче, защото знаех, че ако просто успея да предоставя достатъчно стойност на другите с течение на времето, накрая финансовата страна на нещата ще се погрижи сама за себе си, което разбира се случи. Беше просто въпрос на засяване на достатъчно семена, раздавайки се. Две години след като започнах доходът ми нарасна на $40000 на месец. Голяма част от това беше резултат от безплатното писане. Беше приятно да се види такова потвърждение и в област, различна от тази, в която за първи път научих и приложих този урок. Вярвам, че тези уроци могат да се приложат към почти всички сфери на дейност с положителни резултати.
Споделям всички тези истории с вас, защото искам да изясня как всичко това действа. Не се опитвам да ви впечатля с щедростта си или нещо такова. За мен това е навик, който започна преди повече от десет години, така че понастояще е втора природа за мен. През по-голямата част от времето дори не мисля за това, свързаните модели на поведение са автоматични и подсъзнателни. Обаче това, което ме привлече към такава посока на развитие беше основно чувството на безсилие. Бях изморен от многото работа, която не се оплащаше както желаех. Чувствах се сякаш бях заседнал в периферията на бранша и нямаше разлика работя ли или не. Кой го е грижа дали ще успея или ще се проваля? Можех да изчезна за една нощ и едва ли някой щеше да забележи. Мотивацията ми беше, че исках бизнеса ми да бъде по-успешен и освен това исках да имам повече контакти с колеги. Исках да знам, че това, което правех действително имаше значение за някого. Просто да работя за себе си беше станало скучно и демотивиращо. Чувствах, че ако повече хора ги интересува това, което съм направил, тогава бих имал по-голям стимул за успех. И това се оказа самата истина.
Направете нещо значимо
Моята надежда е, че ако можете да разберете тези идеи малко по-добре, вероятно също ще си изградите дълготраен навик да подпомагате своята област. Можете да споделяте технически идеи, практически съвети, уроци за научаване, избягване на грешки и т.н. Можете, също така, да подпомагате мотивацията и да окуражавате другите, споделяйки своя ентусиазъм. Дори да мислите, че не можете да помогнете кой знае колко, опитайте. Може да се изненадате като откриете колко много хора ще са ви благодарни да се учат от вас. Възможно е да не подозирате колко знания и умения сте придобили, докато не започнете да ги споделяте с другите.
Аз вече имам много по-добро разбиране защо лидерите в различните области подпомагат своята сфера толкова усърдно. Да даваш безвъзмездно прави живота много по-лесен. Тези, които го правят изпъкват във всяка област. Те силно привличат приятелства и бизнес партньорства. Те са добре приети в „онези” групи, където няма достъп всеки. Не препращам към някаква „Череп и кости” социална мрежа, но когато хората видят, че подпомагате, те са склонни да ви се доверяват по-лесно, а доверието е много силен лубрикант в бизнеса. Доверието мотивира хората да препращат свои приятели, роднини и колеги към вас, защото очакват, че им правят услуга.
Какъв може да е вашия принос към вашата сфера? Имате ли нещо стойностно, което да споделите? Можете ли да предложите някакъв практически съвет на някой, който едва сега започва? Има много повече начинаещи, които се нуждаят от подкрепа, отколкото експерти, които да я осигурят.
Не се притеснявайте да създадете накакво велико наследство. Просто дайте своя принос тук и сега. Това, което има значение е създаването на дълготраен навик да се раздавате. Не отлагайте неограничено, защото мислите, че трябва да направите някакъв гигантски принос „някой ден”. Нека този „някой ден” бъде днес. Вашето наследство ще се грижи само за себе си – крайният ефект на всички малки дарения ще се прояви през годините.
Ако наистина искате да напреднете в кариерата си, окуражавам ви да предприемете някакъв опит за подпомагане на своята област. Правете нещо всеки ден, за да добавите стойност в живота на другите. Не се пре-изразявайте и не засядайте в перфекционизъм. Просто напишете и споделете някоя полезна идея всеки ден. Няколко абзаца са достатъчни, ако това е времето, с което разполагате. Можете да го постнете в блога си, във Фейсбук или другаде. Вместо да давате приноса си произволно и с налучкване, фокусирайте се върху една определена сфера, където бихте желаете да постигнете положителен ефект. Не се притеснявайте, ако приемете поза на експерт. Просто обмислете върху предлагането на помощ на хора, които едва сега започват.
Ако можете да задържите този навик 30 дни, има голяма вероятност да го счетете за толкова струващо си, че да поискате да продължите с това неограничено. Веднъж щом свикнете, мисля че ще го приемете за едно положително пристрастяване, такова, което да служи на вас и на останалите през годините.
Вие работите за себе си, независимо от всичко
November 30th, 2007 by Steve Pavlina
Преди мого години слушах една аудио програма от Брайън Трейси, в която той казваше, че по същество всеки работи за себе си и дори ако работите за друг би трябвало да мислите за себе си като за Президент на своята собствена корпорация за услуги. Можете да я наречете Вашето Име, Inc.
Такава гледна точка има доста смисъл. Дори ако изглежда, че работите за някой друг, все още работите преди всичко за себе си. Имате собствена компания с един – единствен служител – вие, и сте в бизнеса с продажба на труда на вашия служител.
Понякога ме обвиняват, че пиша твърде много от гледна точка на предприемача, когато темата е развитие на кариерата, привидно игнорирайки факта, че повечето хора работят за някого. Всъщност, правя го целенасочено, защото знам, че, независимо как генерирате дохода си, сте назначени от себе си. Не е защото се опитвам да ви накарам да стартирате свой бизнес. По-важната ми цел е да ви помогна да избегнете често срещаната грешка на хората да се отказват от отговорността за резултатите на своята собствена кариера.
Истинският началник на работата ви сте вие. Който и да е външен бос е всъщност клиент на вашите бизнес услуги. Може да се справяте отлично в бизнес с един клиент, но винаги сте свободни да уволните клиента, който не харесвате. Да кажете „Напускам” на шефа си е същото като да кажете на клиент „Съжалявам, но очевидно нашият бизнес не може да ви обслужи. Мога да ви предложа конкурент, който може да е по-добре подготвен.”
И какво ако попаднете в плячка на илюзията, че не работите за себе си и отстъпите контрола на кариерата си на вашия шеф? Много хора се опитват да го правят, но погледнато през погледа на предприемача, не изглежда да е особено практичен подход.
Представете си бизнес, който казва на най-големият си клиент „Ще се откажем от всички останали наши клиенти и ще обслужваме само вас. Само ни кажете какво искате да направим и ще бъде изпълнено. Платете ни каквато цена смятате за разумна. Инвестирайте в нашия растеж по какъвто и да е начин, който намирате за подходящ. Кажете ни кога можем да си вземем отпуск. Вие заповядвате, ние се подчиняваме.” Макар, че не би било невъзможно да се управлява бизнес по този начин, със сигурност е много рискован и нестабилен подход, сравнено с алтернативите. Ако аз бях инвеститор, бих помислил два пъти преди да инвестирам в такъв бизнес – по-вероятно е да го направя при конкуренцията.
Дали ви харесва или не, вие сте назначен първо от себе си. Ако произведете резултат и ви се заплати за това, вече имате бизнес. Вие не сте ни по-малко ни повече предприемач, отколкото всеки друг собственик на бизнес.
Оценете собствена си бизнес услуга
Колко е добра бизнес услугата, която предлагате? Имате ли стабилна възвращаемост от инвестицията си? Виждате ли приятно увеличение на нивото на възвращаемост?
Какви инвестиции правите, за да подобрите бизнеса си? Инвестирате ли в квалификация? А в подобряване на производителността?
Как се нареждате по отношение на конкуренцията? Превъзхождат ли ви по качество бизнеси, сравними с вашия ? Можете ли да предоставите по-добра услуга на по-ниска цена? Или ви е толкова удобно в положението, в което сте, че наистина не е необходимо да се притеснявате за конкуренцията?
Справедлива ли е цената за качеството на продукта или услугата ви, или завличате клиентите си, надявайки се да не забележат?
Вашият собствен пазар разширява ли се или се свива? Бъдещите ви перспективи розови ли са или мрачни?
Успявате ли добре да маркетирате вашия бизнес? Търсят ли ви нови потенциални клиенти, изпълнени с желание да правите бизнес заедно? Радвате ли се на много и положителни препоръки? Или бизнесът ви тъне в мрак?
Бихте ли купили или инвестирали във вашия бизнес, ако някой друг, а не вие, го управляваше? Имайки предвид настоящото и очакваното бъдещо развитие, би ли било умно решение купуването на вашия бизнес?
Харесвате ли своя бизнес? Позволява ли ви той да вършите интересна работа, да подпомагате хората и да се радвате на живот в изобилие?
Какъв вид доход точно реализирате има значение само за данъчните власти. Вие работите за себе си. Можете да се опитате да отстъпите контрола върху това, което правите, но отговорността за резултатите винаги ще бъде ваша.
Преди мого години слушах една аудио програма от Брайън Трейси, в която той казваше, че по същество всеки работи за себе си и дори ако работите за друг би трябвало да мислите за себе си като за Президент на своята собствена корпорация за услуги. Можете да я наречете Вашето Име, Inc.
Такава гледна точка има доста смисъл. Дори ако изглежда, че работите за някой друг, все още работите преди всичко за себе си. Имате собствена компания с един – единствен служител – вие, и сте в бизнеса с продажба на труда на вашия служител.
Понякога ме обвиняват, че пиша твърде много от гледна точка на предприемача, когато темата е развитие на кариерата, привидно игнорирайки факта, че повечето хора работят за някого. Всъщност, правя го целенасочено, защото знам, че, независимо как генерирате дохода си, сте назначени от себе си. Не е защото се опитвам да ви накарам да стартирате свой бизнес. По-важната ми цел е да ви помогна да избегнете често срещаната грешка на хората да се отказват от отговорността за резултатите на своята собствена кариера.
Истинският началник на работата ви сте вие. Който и да е външен бос е всъщност клиент на вашите бизнес услуги. Може да се справяте отлично в бизнес с един клиент, но винаги сте свободни да уволните клиента, който не харесвате. Да кажете „Напускам” на шефа си е същото като да кажете на клиент „Съжалявам, но очевидно нашият бизнес не може да ви обслужи. Мога да ви предложа конкурент, който може да е по-добре подготвен.”
И какво ако попаднете в плячка на илюзията, че не работите за себе си и отстъпите контрола на кариерата си на вашия шеф? Много хора се опитват да го правят, но погледнато през погледа на предприемача, не изглежда да е особено практичен подход.
Представете си бизнес, който казва на най-големият си клиент „Ще се откажем от всички останали наши клиенти и ще обслужваме само вас. Само ни кажете какво искате да направим и ще бъде изпълнено. Платете ни каквато цена смятате за разумна. Инвестирайте в нашия растеж по какъвто и да е начин, който намирате за подходящ. Кажете ни кога можем да си вземем отпуск. Вие заповядвате, ние се подчиняваме.” Макар, че не би било невъзможно да се управлява бизнес по този начин, със сигурност е много рискован и нестабилен подход, сравнено с алтернативите. Ако аз бях инвеститор, бих помислил два пъти преди да инвестирам в такъв бизнес – по-вероятно е да го направя при конкуренцията.
Дали ви харесва или не, вие сте назначен първо от себе си. Ако произведете резултат и ви се заплати за това, вече имате бизнес. Вие не сте ни по-малко ни повече предприемач, отколкото всеки друг собственик на бизнес.
Оценете собствена си бизнес услуга
Колко е добра бизнес услугата, която предлагате? Имате ли стабилна възвращаемост от инвестицията си? Виждате ли приятно увеличение на нивото на възвращаемост?
Какви инвестиции правите, за да подобрите бизнеса си? Инвестирате ли в квалификация? А в подобряване на производителността?
Как се нареждате по отношение на конкуренцията? Превъзхождат ли ви по качество бизнеси, сравними с вашия ? Можете ли да предоставите по-добра услуга на по-ниска цена? Или ви е толкова удобно в положението, в което сте, че наистина не е необходимо да се притеснявате за конкуренцията?
Справедлива ли е цената за качеството на продукта или услугата ви, или завличате клиентите си, надявайки се да не забележат?
Вашият собствен пазар разширява ли се или се свива? Бъдещите ви перспективи розови ли са или мрачни?
Успявате ли добре да маркетирате вашия бизнес? Търсят ли ви нови потенциални клиенти, изпълнени с желание да правите бизнес заедно? Радвате ли се на много и положителни препоръки? Или бизнесът ви тъне в мрак?
Бихте ли купили или инвестирали във вашия бизнес, ако някой друг, а не вие, го управляваше? Имайки предвид настоящото и очакваното бъдещо развитие, би ли било умно решение купуването на вашия бизнес?
Харесвате ли своя бизнес? Позволява ли ви той да вършите интересна работа, да подпомагате хората и да се радвате на живот в изобилие?
Какъв вид доход точно реализирате има значение само за данъчните власти. Вие работите за себе си. Можете да се опитате да отстъпите контрола върху това, което правите, но отговорността за резултатите винаги ще бъде ваша.
неделя, 12 декември 2010 г.
Как да повишите цената си
May 26th, 2010 by Steve Pavlina
Ако работите за себе си или сте служител, на който се плаща на час, тогава вашият доход твърдо зависи от почасовата ви ставка. Очевидно е, че ако можехте да я повишите, щяхте да получавате повече пари без да работите повече часове.
Обаче, кога има смисъл да я повишите? Как разбирате дали искате справедлива цена за услугата, която предоставяте?
Кога да не повишавате цената
Би трябвало да имате солидни бизнес причини за вдигането на ставката си. Отсъствието на такива причини, прави безсмислено всичко това.
Понеже така ви харесва не е солидна бизнес причина.
Нито пък желанието ви да получавате повече пари. Това е хубаво намерение по принцип, но не е оправдание да карате клиентите си да плащат повече при условие, че получават същата услуга.
Кога да повишите цената
Ето някои случаи, при които такова решение има смисъл:
1. Подобрили сте услугите и/или уменията си. Ако можете да предоставите повече стойност на клиентите си за по-малко време, тогава повишаването на цените би отразило по-високото качество и ефективност на работата ви, в какъвто случай такова повишение би било целесъобразно.
2. Кривата на търсене и предлагане на вашата услуга се е променила. Ако пропускате възможности, поради факта, че сте пренатоварени или ако трябва да отклоните клиенти, защото търсенето на вашите услугите превишава предлагането им, тогава повишаването на цената би ви донесло един по-добър баланс между търсенето и предлагането
3. Ако искате да намалите времетраенето на заетостта си. Ако искате да намалите дневната продължителност на работата си с клиенти, можете да увеличите цените, за да компенсирате по-недостатъчното предлагане.
4. Тествате, за да съберете информация. Да изпробвате по-висока тарифа е перфектно валидна бизнес причина. Обаче, преди да го направите, бъдете сигурни, че имате план за отстъпление в случай, че новата тарифа срещне твърде силна съпротива.
5. Искате да се препозиционирате. Позиционирането на пазара или брандирането са също валидни причини от бизнес гледна точка. Но е необходимо на имате нужните умения и опит, за да го подкрепите. Ако искате да бъдете високоплатен консултант, бъдете сигурни, че можете да предоставяте висококачествени резултати във времето. В противен случай, ако искате „премиум” цена срещу по-ниска от „премиум” услуга, вие всъщност мамите хората.
Това са някои от най-разпространените бизнес причини за повишаване на цените, но има и други, строго специфични, поради полето им на действие.
Най-често срещани грешки, които трябва да се избягват
1. Неповишаване на цените, т.е. подценяване, е основната грешка. Това означава, че се отказвате от парите, които бихте спечелили, докато ви се плаща значително по-малко, отколкото струва количеството и качеството на работата ви. Това не е оптимален начин да се управлява бизнес или да се гради кариера.
2. Неизпробването е друга огромна грешка. Ако никога не изпробвате по-високи цени, никога няма да разберете какъв потенциален доход би бил възможен за вас. Един добър подход е да изпробвате високи цени с новите си клиенти, докато задържате старите клиенти със старите цени за определен период от време. По този начин не рискувате да загубите старите си клиенти, ако се докаже, че вдигането на цената е било неефективно и решите да се върнете към старите цени.
3. Повишаване на цените отвъд това, което кривата търсене би могла да понесе е най-често срещаната грешка на новаците. Някои хора искат много бързо да се озоват на същото ниво на заплащане като експертите в областта, но не притежават необходимите умения, за да го оправдаят. Най-добре е да поддържате разумни цени (или дори малко по-ниски), докато изградите сносна клиентела. Когато достигнете момента, в който трябва да отклонявате поръчки, поради пренатоварване, тогава е време да повишите цената си. Но ако още в началото таксувате прекомерно, много от потенциалните ви клиенти ще знаят, че не струвате колкото един опитен експерт и няма да бъдат снизходителни към вашият бизнес.
4. Твърде честа промяна на цените е не толкова често срещана грешка, но все пак трябва да бъде избягвана. Ако променяте цените всеки сезон, ще объркате съществуващите си клиенти. По този начин ще бъде трудно за тях да преценят как вашите услуги биха се вместили в техния бюджет.
И не бъдете изненадани, ако в началото усетите отслабване на бизнеса ви, когато и да повишите цените. Ако те са разумни, бизнеса ще се вдигне на крака до няколко седмици.
Как да повишите цените
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да вдигнете цените:
1. Инвестирайте в подобряване на услугата си. Продължавайте да добавяте стойност, не бъдете самодоволни. Колкото повече подобрявате услугите и уменията си, толкова по-скъпо ще таксувате. Обаче забележете, по-големи знания не винаги означава по-добро обслужване. Ако искате да повишите цените, фокусирайте се в изграждането на умения с пазарна насоченост. Не си губете времето да учите как да правите неща, от които никой не се интересува (или такива, които могат да бъдат направени на по-ниска цена от вашата).
2. Пре – доставяйте (да, не е грешка, означава да доставяте повече – бел. прев.) Осигурявайте такава изключителна услуга, че клиентите ви да се чувстват принудени да споделят с другите как добре са се почувствали от обслужването ви. Това ще подпомогне да увеличите клиентелата си чрез предаване от уста на уста. Нека високото качество на услугите ви да бъде централното ядро на маркетинговите ви усилия. Изненадвайте клиентите си по най-приятния възможен начин.
3. Не позволявайте на маловажната работа да ви разсейва. Без да бързате, създайте и поддържайте добри системи за фактуриране, за образоване на нови клиенти и т.н. Пуснете такава работа на автопилот, за да не ви разсейва от важната.
4. Събирайте препоръки. Когато сте свършили добра работа на клиент, помолете за препоръки. Повечето доволни клиенти ще бъдат щастливи да го направят за вас. След това можете да публикувате тези препоръки в уебсайта си или в маркетинговите материали.
5. Препращане на клиенти. Помолете клиентите си да ви препращат други клиенти, ако чувстват, че те могат да се възползват от вашите услуги. Ако ви изглежда разумно да го правите, оформете тази програма по подходящия начин, така че клиентите ви без усилие да се включат.
6. Рекламирайте силните си качества. Ако работите нещо, в което сте особено добри, така ще можете по-бързо да вдигнете цените. Променете областта, ако е необходимо, но бъдете сигурни, че работите в сферата на основните си таланти и умения
7. Грижете се за клиентите си. Отнасяйте се с клиентите си като с истински човешки същества и е много вероятно, че ще продължат да правят бизнес с вас, и да ви препращат приятели, роднини или колеги. Бизнесът се крепи на взаимоотношения. Ако се държите студено с клиентите си, не се учудвайте ако и те се отнасят така с вас.
8. Поддържайте връзка. Не бъдете чужд спрямо клиентите си. Водете си регистър. Осведомявайте ги за значителните подобрения на услугите ви. Без да спамите с къдрави глупости, поддържайте нормалните отношения, които вече сте изградили.
9. Реактивирайте „спящите” клиенти. Един клиент става неактивен благодарение на голям спектър от причини, а много от тях нямат нищо общо с вас. Това е добър шанс да бъдат „реактивирани” такива клиенти, дори след година и повече от последната им активност. Може да са имали лоша година. Може да са имали лични проблеми за разрешаване. Може да е имало недоразумение, което да е излечимо. Ако сте склонен да правите бизнес с този клиент, протегнете се и установете контакт. В най-лошия случай, той/тя няма да иска да се занимава повече с вас (в което няма нищо лошо, така стоят нещата), но в най-добрия случай може да реактивирате един добър клиент, с който да правите бизнес през следващите години, и който да ви привлече още клиенти, освен това. .
10. Прегърнете промяната. Светът е залят от промени, а промените означават възможности. Не бъдете динозаври. Когато видите промени, които имат голям ефект върху индустрията, скочете напред и бъдете преди другите, намерете начини да използвате тези промени, за да предоставите нови и по-добри услуги. Например, какви нови технологии са на разположение, които предизвикват ръст в търсенето на програмисти и консултанти?
Бъдете търпеливи
Най-добрите цени на вашите услуги, в края на краищата, ще бъдат определени от пазара. Понякога ще се очаровате от резултатите. Понякога пък няма да харесате присъдата на пазара, особено когато ви казва, че има много малко хора, желаещи да платят вашата цена. Осъзнайте, че това е само отражение на стойността за обществото, която понастоящем произвеждате; то не говори за вашата вътрешна ценност като човешко същество. Приемете обратната връзка на пазара, каквато е, и я използвайте, за да вземате по-добри решения, докато се движите напред. Не се опитвайте да спорите с пазара – ЩЕ ИЗГУБИТЕ САМО ВИЕ!
Хубавото нещо на това, да си определяте цените е, че няма ограничение. Може да не сте способни да контролирате силите на пазара, но можете да контролирате какъв ъгъл да заемете със своя виртуален сърф, за да се носите по вълните на тези сили. Ще им позволите ли да ви изхвърлят към периферията, или ще ги управлявате до върха?
Запомнете, че дори да сте служител, всичко в тази статия се отнася и за вас. В този случай вие просто имате отношение с един – единствен клиент (вашият работодател - бел. прев.). Все още вие сте тези, които решават колко да таксуват за услугите си, и, въпреки проявите на обратното, това решение не зависи от работодателя ви.
Ако работите за себе си или сте служител, на който се плаща на час, тогава вашият доход твърдо зависи от почасовата ви ставка. Очевидно е, че ако можехте да я повишите, щяхте да получавате повече пари без да работите повече часове.
Обаче, кога има смисъл да я повишите? Как разбирате дали искате справедлива цена за услугата, която предоставяте?
Кога да не повишавате цената
Би трябвало да имате солидни бизнес причини за вдигането на ставката си. Отсъствието на такива причини, прави безсмислено всичко това.
Понеже така ви харесва не е солидна бизнес причина.
Нито пък желанието ви да получавате повече пари. Това е хубаво намерение по принцип, но не е оправдание да карате клиентите си да плащат повече при условие, че получават същата услуга.
Кога да повишите цената
Ето някои случаи, при които такова решение има смисъл:
1. Подобрили сте услугите и/или уменията си. Ако можете да предоставите повече стойност на клиентите си за по-малко време, тогава повишаването на цените би отразило по-високото качество и ефективност на работата ви, в какъвто случай такова повишение би било целесъобразно.
2. Кривата на търсене и предлагане на вашата услуга се е променила. Ако пропускате възможности, поради факта, че сте пренатоварени или ако трябва да отклоните клиенти, защото търсенето на вашите услугите превишава предлагането им, тогава повишаването на цената би ви донесло един по-добър баланс между търсенето и предлагането
3. Ако искате да намалите времетраенето на заетостта си. Ако искате да намалите дневната продължителност на работата си с клиенти, можете да увеличите цените, за да компенсирате по-недостатъчното предлагане.
4. Тествате, за да съберете информация. Да изпробвате по-висока тарифа е перфектно валидна бизнес причина. Обаче, преди да го направите, бъдете сигурни, че имате план за отстъпление в случай, че новата тарифа срещне твърде силна съпротива.
5. Искате да се препозиционирате. Позиционирането на пазара или брандирането са също валидни причини от бизнес гледна точка. Но е необходимо на имате нужните умения и опит, за да го подкрепите. Ако искате да бъдете високоплатен консултант, бъдете сигурни, че можете да предоставяте висококачествени резултати във времето. В противен случай, ако искате „премиум” цена срещу по-ниска от „премиум” услуга, вие всъщност мамите хората.
Това са някои от най-разпространените бизнес причини за повишаване на цените, но има и други, строго специфични, поради полето им на действие.
Най-често срещани грешки, които трябва да се избягват
1. Неповишаване на цените, т.е. подценяване, е основната грешка. Това означава, че се отказвате от парите, които бихте спечелили, докато ви се плаща значително по-малко, отколкото струва количеството и качеството на работата ви. Това не е оптимален начин да се управлява бизнес или да се гради кариера.
2. Неизпробването е друга огромна грешка. Ако никога не изпробвате по-високи цени, никога няма да разберете какъв потенциален доход би бил възможен за вас. Един добър подход е да изпробвате високи цени с новите си клиенти, докато задържате старите клиенти със старите цени за определен период от време. По този начин не рискувате да загубите старите си клиенти, ако се докаже, че вдигането на цената е било неефективно и решите да се върнете към старите цени.
3. Повишаване на цените отвъд това, което кривата търсене би могла да понесе е най-често срещаната грешка на новаците. Някои хора искат много бързо да се озоват на същото ниво на заплащане като експертите в областта, но не притежават необходимите умения, за да го оправдаят. Най-добре е да поддържате разумни цени (или дори малко по-ниски), докато изградите сносна клиентела. Когато достигнете момента, в който трябва да отклонявате поръчки, поради пренатоварване, тогава е време да повишите цената си. Но ако още в началото таксувате прекомерно, много от потенциалните ви клиенти ще знаят, че не струвате колкото един опитен експерт и няма да бъдат снизходителни към вашият бизнес.
4. Твърде честа промяна на цените е не толкова често срещана грешка, но все пак трябва да бъде избягвана. Ако променяте цените всеки сезон, ще объркате съществуващите си клиенти. По този начин ще бъде трудно за тях да преценят как вашите услуги биха се вместили в техния бюджет.
И не бъдете изненадани, ако в началото усетите отслабване на бизнеса ви, когато и да повишите цените. Ако те са разумни, бизнеса ще се вдигне на крака до няколко седмици.
Как да повишите цените
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да вдигнете цените:
1. Инвестирайте в подобряване на услугата си. Продължавайте да добавяте стойност, не бъдете самодоволни. Колкото повече подобрявате услугите и уменията си, толкова по-скъпо ще таксувате. Обаче забележете, по-големи знания не винаги означава по-добро обслужване. Ако искате да повишите цените, фокусирайте се в изграждането на умения с пазарна насоченост. Не си губете времето да учите как да правите неща, от които никой не се интересува (или такива, които могат да бъдат направени на по-ниска цена от вашата).
2. Пре – доставяйте (да, не е грешка, означава да доставяте повече – бел. прев.) Осигурявайте такава изключителна услуга, че клиентите ви да се чувстват принудени да споделят с другите как добре са се почувствали от обслужването ви. Това ще подпомогне да увеличите клиентелата си чрез предаване от уста на уста. Нека високото качество на услугите ви да бъде централното ядро на маркетинговите ви усилия. Изненадвайте клиентите си по най-приятния възможен начин.
3. Не позволявайте на маловажната работа да ви разсейва. Без да бързате, създайте и поддържайте добри системи за фактуриране, за образоване на нови клиенти и т.н. Пуснете такава работа на автопилот, за да не ви разсейва от важната.
4. Събирайте препоръки. Когато сте свършили добра работа на клиент, помолете за препоръки. Повечето доволни клиенти ще бъдат щастливи да го направят за вас. След това можете да публикувате тези препоръки в уебсайта си или в маркетинговите материали.
5. Препращане на клиенти. Помолете клиентите си да ви препращат други клиенти, ако чувстват, че те могат да се възползват от вашите услуги. Ако ви изглежда разумно да го правите, оформете тази програма по подходящия начин, така че клиентите ви без усилие да се включат.
6. Рекламирайте силните си качества. Ако работите нещо, в което сте особено добри, така ще можете по-бързо да вдигнете цените. Променете областта, ако е необходимо, но бъдете сигурни, че работите в сферата на основните си таланти и умения
7. Грижете се за клиентите си. Отнасяйте се с клиентите си като с истински човешки същества и е много вероятно, че ще продължат да правят бизнес с вас, и да ви препращат приятели, роднини или колеги. Бизнесът се крепи на взаимоотношения. Ако се държите студено с клиентите си, не се учудвайте ако и те се отнасят така с вас.
8. Поддържайте връзка. Не бъдете чужд спрямо клиентите си. Водете си регистър. Осведомявайте ги за значителните подобрения на услугите ви. Без да спамите с къдрави глупости, поддържайте нормалните отношения, които вече сте изградили.
9. Реактивирайте „спящите” клиенти. Един клиент става неактивен благодарение на голям спектър от причини, а много от тях нямат нищо общо с вас. Това е добър шанс да бъдат „реактивирани” такива клиенти, дори след година и повече от последната им активност. Може да са имали лоша година. Може да са имали лични проблеми за разрешаване. Може да е имало недоразумение, което да е излечимо. Ако сте склонен да правите бизнес с този клиент, протегнете се и установете контакт. В най-лошия случай, той/тя няма да иска да се занимава повече с вас (в което няма нищо лошо, така стоят нещата), но в най-добрия случай може да реактивирате един добър клиент, с който да правите бизнес през следващите години, и който да ви привлече още клиенти, освен това. .
10. Прегърнете промяната. Светът е залят от промени, а промените означават възможности. Не бъдете динозаври. Когато видите промени, които имат голям ефект върху индустрията, скочете напред и бъдете преди другите, намерете начини да използвате тези промени, за да предоставите нови и по-добри услуги. Например, какви нови технологии са на разположение, които предизвикват ръст в търсенето на програмисти и консултанти?
Бъдете търпеливи
Най-добрите цени на вашите услуги, в края на краищата, ще бъдат определени от пазара. Понякога ще се очаровате от резултатите. Понякога пък няма да харесате присъдата на пазара, особено когато ви казва, че има много малко хора, желаещи да платят вашата цена. Осъзнайте, че това е само отражение на стойността за обществото, която понастоящем произвеждате; то не говори за вашата вътрешна ценност като човешко същество. Приемете обратната връзка на пазара, каквато е, и я използвайте, за да вземате по-добри решения, докато се движите напред. Не се опитвайте да спорите с пазара – ЩЕ ИЗГУБИТЕ САМО ВИЕ!
Хубавото нещо на това, да си определяте цените е, че няма ограничение. Може да не сте способни да контролирате силите на пазара, но можете да контролирате какъв ъгъл да заемете със своя виртуален сърф, за да се носите по вълните на тези сили. Ще им позволите ли да ви изхвърлят към периферията, или ще ги управлявате до върха?
Запомнете, че дори да сте служител, всичко в тази статия се отнася и за вас. В този случай вие просто имате отношение с един – единствен клиент (вашият работодател - бел. прев.). Все още вие сте тези, които решават колко да таксуват за услугите си, и, въпреки проявите на обратното, това решение не зависи от работодателя ви.
Абонамент за:
Публикации (Atom)